Не случайно сред народа битува мнението, че където падне мълния, обикновено се открива самородно злато или други ценни материали…
Необходимо е да призная, че докато събирах материали за книгата, темата за самородното злато ми се стори особено любопитна и затова се обърнах към мой приятел учен, който донякъде академично, но все пак разбираемо ми обясни какво става, когато земната кора е обезпокоена от природни катаклизми. Именно след разговора с моя приятел започнах да си водя специален бележник, където да си записвам ценна информация, свързана със загадъчните свойства на водата.
От бележника
Не е изключено потоците енергия от обикновената и черната мълния подобно на два електрода при мощно електрическо изпразване в местата с наличие на подземни води (предизвиквайки налягане във водата) да предизвикват локално придвижване на земните пластове с отделяне на вода от камъните. Възникването на електролиза в течността (водата) може да доведе до образуването на нови видове енергийно наситени течности с противоположни знаци (жива и мъртва вода).
При голямо налягане част от подземната вода може да изтече от планинските пластове като изворче или със сила да бъде изхвърлена на повърхността на земята (като гейзер например). Смята се, че в местата, където се натрупва жива вода, се образуват наситени с енергия вертикални потоци жизнена енергия, влияещи благотворно на човешкия организъм. Интересно е, че живата и мъртвата вода са разделени в пространството, но се намират близо една от друга. Но далеч не всяка мъртва вода (във водоемите и изборите, в които няма живот, нито растителност) може да бъде използвана в процеса на оживяване на биоорганизмите. Към мъртвата вода се отнася и тежката вода, която се използва при производството на термоядрено оръжие. Такава вода няма лечебни свойства и не помага за зарастването на рани.
Това, че живата и мъртвата вода образуват едно неделимо цяло, е ясно дори без научни обосновки. В природата, както и в човешкия организъм всичко е построено върху положителното и отрицателното начало, върху тяхното взаимодействие и противоположност. Дали ще бъде молекулата на ДНК, заряд на мълния или аксиомата, че всяко действие има равно по сила противодействие, не е толкова важно.
Но защо да отиваме толкова далеч, нека си спомним поговорката, че можем да поглаждаме по косъма, но и наобратно. Опитайте да погалите кучето си срещу косъма, по реакцията му ще разберете какво имам предвид.
Глава 4
„ПРИКАЗКАТА Е ЛЪЖА, НО ИМА НАМЕК В НЕЯ…“
„Обикнал Михайла Потик, приказен богатир, красавицата Авдотя Лиховидиевна, чародейка, която най-напред му се явила като бял лебед. Щастливи били те в съпружеството си. Но радостта им не траяла дълго: красавицата умряла и богатирът, за да спази обета си никога да не се разделя с нея, се спуснал с покойницата в царството на мъртвите.
Там Михайла се бил с чудовищния змей с дванадесет глави и като го победил, го заставил да му донесе мъртва и жива вода, за да възкреси своята Авдотя…“
Подобни на този сюжети в митологията са неизброимо много. Във вълшебните приказки чудодейна вода носят Градът, Гърмът и Вихърът или птици, въплъщаващи тези стихии — Орел, Сокол, Гарван.
Мъртвата вода в приказките наричат целебна — тя притежава свойството да съедини частите на тялото, нарязано на парчета. Останалото се довършва от живата вода — тя връща живота, дарява богатирска сила.
Такива са свойствата на водата в приказките. А както е известно „приказката е лъжа, но има намек в нея…“ Така че как стоят нещата с живата и мъртвата вода в реалния живот?
Впрочем само човек, който сам не е изпитвал болка и не е страдал от безпомощността си да помогне на свои близки и любими хора, заболели от тежка болест, не си е мечтал за намирането на чудодейната вода, за възможността да претвори приказката в живота. Затова във факта, че учените отдавна са приели на сериозно народните сказания и са се заели с приготвянето на жива вода, няма нищо чудно.
Лечебните свойства на водата
Водата е вещество, което ни придружава през целия ни живот, от момента на зачеването до последния ни дъх. Човешкият зародиш се състои от 97% вода. При развитието си ние постоянно губим вода: към 8-годишна възраст в организма остават вече 77% от нея, към 25 години тя е 50–60%, а към 60-те намалява до 40%. Интересно е, че мъжкият организъм е по-богат на вода от женския: зрял мъж има 60–62% вода, а жената само 50%.