— Не — прошепна той, отпускайки глава назад от болка.
— Не? Какво искаш да кажеш, Стефан? Не беше ли ти онзи, който щеше да жертва четирите магьосници миналата зима, за да придърпаш насам демон? Ако не бе Сборището, щеше да успееш. Дори само това те прави достоен за наказание. — Тя наклони глава настрани. — А освен това, какво ще кажеш за Наоми Нелсън, земната магьосница, която изпече, когато беше на осемнадесет? Ами за Робин Тейлър…
Той повдигна глава и се взря в нея.
— Мога да ти помогна. Да помогна… да помогна да откриеш демона. Да поправя… неправдата.
Вече се пазареше, а? Как смееше да опитва.
Тя отвори уста да отговори, но нагорещена до бяло вълна плъзна по дланта й. И двамата изкрещяха от болка. Изабел дръпна изгорената си ръка. Проклятие, за момент бе загубила концентрация и той й бе отнел контрола.
Стефан се претърколи настрани, с ръце между краката си, държейки слабините си в шепи. Дланта я болеше сякаш я бе държала над пламък, но неговата агония трябва да бе по-тежка. Беше се изгорил на много чувствително място, за да успее да я отблъсне.
Изабел призова сила, колкото можеше по-бързо, въпреки болката. Въздухът се наелектризира, докато Стефан също изтегляше сила, за да се защити. В същия момент, цялата лимузина кривна настрани. Изабел се стовари на отсрещната седалка и извика, когато гърба й се изви. Лимузината спря с криволичене, скърцане и пушещи гуми. Тя падна на пода на колата, лицето й се изкриви от болката, пронизала крака и кръста й.
Надникна през оплетената си тъмночервена коса, виждайки Стефан, коленичил на пода на колата пред нея, изглеждайки сякаш ще повърне. Отвън звуците от тропащи по паважа обувки и викове достигнаха до ушите й.
Борейки се с дискомфорта, тя продължи да трупа магия и да я насочва към Стефан. Усетил рязкото натрупване на сила в затвореното пространство на лимузината, главата му се стрелна нагоре и той също потърси сила. Въздухът пукаше от електрическия заряд на общите им усилия. Беше магическа битка на живот и смърт, а те и двамата се бореха с наранявания.
Но неговите бяха по-тежки.
Изабел замахна с ръка напред в полуосъзнато усилие да увеличи силата си, нареждайки на водата в тялото на Стефан да й се подчини — да замръзне.
Вратата на лимузината се отвори. Объркване и ярост откъм незнайните наблюдатели пристискаха емпатията й. Наситените емоции около нея се настаниха като горчиво вино върху езика й, но тя насочи цялото си внимание върху Стефан.
— Не — дочу се заповеден мъжки глас. — Спри веднага.
Тя игнорира заповедта. Гръбнакът на Стефан се изви назад, щом тя усили замразяването. Беше в ръцете й и, Богиньо мила, трябваше да го боли. Но не бе нищо, в сравнение с това, което демонът бе сторил на Анджела.
Сестра й бе загинала по единствения начин, от който винаги се е страхувала — от ръката на демон. Още от дете, Анджела бе имала кошмари за това, след като един от „чичовците” им бе разкрил как демоните убиват жертвите си.
Изабел бе тази, която откри тялото й, но все още не можеше да се накара да осмисли тези спомени. Не и в детайли. Съзнанието й ги бе блокирало и тя бе благодарна за което.
Пред нея, Стефан простена.
Странно, Изабел си бе мислила, че ще изпита задоволство, когато този момент настъпи, може би облекчение и повдигане на тежестта от емоции, които я смазваха толкова дълго. Но не изпита нито едно от тези неща. Усещаше само тъга.
— Това е за Анджела, Стефан — каза тя вдървено. — Това е сестра ми, казваща „здравей” от гроба.
Къде беше задоволството, което си мислеше, че ще изпита? Къде бе справедливото опрощение? Тя се взираше в очите на Стефан, гледайки как болката избухва в зениците му. Магическата й хватка се поколеба. Не можеше да го направи… Проклятие!
От ляво я доближи мъж.
— Изабел — каза нежно той. — Той е отрепка, но не той уби сестра ти.
Лицето й се изкриви, очите й се изпълниха със сълзи.
— Той е. Той е глава на Дъскоф. Без Дъскоф, демонът нямаше да го има.
— За последен път те моля. Спри.
Отмъщението, преди горещо до червено, пулсиращо, живеещо в сърцето и ума й, сега бе горчиво и студено.
И все пак… Анджела.
— Не мога — прошепна тя. — Не мога да спра.
Мъжът се хвърли върху нея, прекъсвайки контрола й върху Стефан. Болка я преряза в гръбнака и надолу по краката, карайки я да извика, но въпреки това се бореше с тежестта върху й. Той я пристисна надолу, мъчейки се да овладее крайниците й. Изтощението и нараняването на гърба й я накараха да се отпусне. Магията й проблесна и замря в гърдите й, изхабена като свещ, горяла твърде дълго. Тя издаде давещ звук от мъка.