— Не позволяват ли?
— Покрай работата ми като крупие ми попадна информация по въпроса. Органите на реда могат да предявяват обвинения на отделни лица, но само Комисията по хазарта има правото да затваря казина, сър. А тази комисия е под шапката на…
— На кметството. На Туртел.
На Макбет всичко му се проясни. Не му трябваше power. Ще изхвърли оставащото му количество в тоалетната. Дрънна звънец.
— Май имаме гости на рецепцията. — Джак стана.
Макбет го хвана около лакътя.
— Само почакай Лейди да чуе какво сме измислили. Планът ни ще я излекува по-бързо от магическа пръчица. Как ще ти се отблагодарим за всичко, което правиш за нас, Джак?
— Няма нужда, сър — усмихна се скромно администраторът. — Достатъчно е, че ми спасихте живота.
Двайсет и шеста глава
Дъф се помъчи да потисне гаденето. Вече четвърти ден беше на борда, но не забелязваше никакви признаци на подобрение. Призляваше му не само от клатенето на кораба, а и от застоялия въздух в камбуза. Тук вътре, зад летящата врата, се усещаше смесица от миризма на гранива мазнина и вкиснало мляко, а оттатък, в салета — корабната столова — вонеше на пот и на тютюн. Стюардът остави Дъф сам да приготви закуската. Все ще се справиш, каза му. Какво толкова? Нарязваш хляб и салам, сваряваш яйца и кафе. Такава задача е по силите дори на новобранец с морска болест.
Събудиха го в шест сутринта. Още с отварянето на очите той повърна в кофата до койката. Всяка нощ спеше в различна каюта, защото, поради недостиг на койки, го пращаха да ляга в легло, чийто титуляр е вахтен. За късмет все му се падаха долни койки, иначе щеше да се наложи да спи с кофата. Успя да изхлузи пуловера през главата си, преди да повърне пак. Докато слизаше към камбуза, спря да повърне веднъж в тоалетната до каютата на щурмана и втори път в мивката преди стръмния трап.
Моряците, на които предстоеше да застъпят на вахта, ометоха закуската и дойде време Дъф да разтреби, преди той и стюардът да започнат да приготвят обяда.
Дъф вдиша дълбоко спарения въздух, стана и влезе в салета.
До най-близката маса седяха четирима души. Думата беше взел гръмогласен, пълен механик с космати подмишници и тениска „Esso-Т“, покрита с петна от машинно масло и пот, а на главата — бейзболна шапка с тигрова шарка и надпис „АфК Хъл Сити“. Започваше и завършваше всяко изречение със сумтене, своеобразни словесни кавички. Ограденото между тях громи по всички по-нискостоящи в йерархията.
— Ей, свързистчето! — провикна се механикът, за да е сигурен, че всички са разбрали към кого се обръща: младия радист с очила в дъното на масата. — Защо не помолиш новия бюфетчик да ти стопли малко рибен пудинг да си напъхаш вътре чушката? До истинска путка така или иначе няма да припариш.
Изсумтя и прихна. Другите се засмяха насила и кратко. Младият радист се усмихна леко и наведе глава още по-ниско над чинията.
Механикът — Дъф беше чул да го наричат Хъч — изсумтя.
— Ама ако съдя по закуската, май хал хабер си нямаш от готвене, а, новобранец?
Последва поредно изсумтяване.
Дъф постъпи като радиста. Наведе глава. Докато акостират в Капитол, трябваше да си трае, да се преструва на любезен и да не се набива на очи.
— Отговори бе, смотаняк! Ти на това бъркани яйца ли му викаш?
— Какво е станало? — попита Дъф.
— Какво било станало! — Механикът забели очи и се обърна към другите. — Новобранецът пита какво било станало! Ами бърканите ти яйца имат вид и вкус на повръщано. На твоето повръщано, мухльо такъв!
Дъф погледна механика. В очите му се четеше присмех и злоба. Като в очите на Лориъл, директора на сиропиталището.
— Съжалявам, ако бърканите яйца не отговарят на очакванията ти — отвърна Дъф.
— „Не отговарят на очакванията ти“! — изимитира го механикът и изсумтя. — Ти да не се намираш в префърцунен ресторант, бе! В морето искаме нормална храна, а не буламачи. Нали, момчета?
Мъжете около него издадоха одобрителни звуци, но Дъф забеляза как двама наведоха глава от неудобство. Най-вероятно се съгласяваха с механика, за да не се превърнат в следващата му мишена.
— За обяд стюардът ще застъпи на вахта. — Дъф се зае да прибира празни чинии и кутии от мляко. — Дано нещата се пооправят.
— Но едно нещо няма да се оправи — продължи да се заяжда механикът — и това е външният ти вид. Какво си я нахлупил тая шапка? Въшки ли имаш? А на това брада ли му викаш? Прилича на обрасла слива. Ти какво? Да не би при раждането да си отнесъл путката на майка си?
Механикът се огледа в очакване на реакция, но този път всичките му слушатели бяха забили нос в пода.