— Имам предложение — обади се Дъф.
Знаеше, че не бива. Беше си обещал да се въздържа.
— Свързистчето да си пъхне оная работа под мишницата ти. Той ще усети какво е влажна путка, а ти най-сетне ще си имаш хуй.
Около масата се възцари гробна тишина. Чуваше се само как Дъф подрежда върху подноса чинии с остатъци от сирене, колбаси и краставици.
— Какво каза, копеле? — тихо просъска механикът. Този път без да сумти.
— Ще повторя онази част, която ще те заинтригува най-много. — Дъф остави подноса. — Най-сетне ще си имаш хуй.
Последната дума произнесе отчетливо, за да не остави никакво съмнение.
Дъф се обърна към масата. Механикът се беше изправил и вървеше към него.
— Свали си очилата — изръмжа той.
— Прав си. Като се биеш с лайнар, има риск да се изцапаш.
Механикът изтегли ръката си назад — така издаде къде се е прицелил — и замахна. Дъф отскочи, олюля се малко, но когато почернелият от масло юмрук на механика го подмина, той се спусна рязко напред, сграбчи другата ръка на позагубилия равновесие механик, изви я в китката, с другата си ръка му стисна лакътя и мина зад него. Механикът изкрещя и машинално се наведе напред, за да облекчи болезнения натиск върху китката си. Дъф го блъсна в стената и главата му издрънча. После го дръпна назад и пак го блъсна. Главата му изчатка във водонепроницаемата преграда. Дъф изви ръката на безпомощния си противник още по-нагоре. Усещаше, че нещо е напът да поддаде, да се счупи. Виковете на механика преминаха в писъци, а пръстите му се вкопчиха отчаяно в шапката на Дъф. Дъф блъсна за трети път главата му в стената. Приготви се да го направи за четвърти, но чу глас:
— Достатъчно, Джонсън!
Трябваха му няколко секунди, за да се сети, че с това име се бе представил, за да го вземат на борда. И че гласът е на капитана. Дъф вдигна глава. Той стоеше пред тях. Дъф пусна механика — онзи се строполи на колене с ридания.
— Какво става тук?
Чак сега Дъф си даде сметка колко се е задъхал. Каква възбуда и ярост изпитва.
— Нищо, капитане.
— Мога да правя разлика между нещо и нищо, Джонсън. Говорете. Хъчинсън?
На Дъф му се счу, че онези циври. Дъф се покашля.
— Приятелски облог, капитане. Хванах се на бас, че тази хватка от Файф е по-ефикасна от крошетата, които раздават в Хъл. Може и да съм попрекалил. — Потупа тресящия се гръб на механика. — Съжалявам, друже, но този път Файф би Хъл, ще се съгласиш ли?
Механикът кимна. Продължаваше да хлипа.
Капитанът си свали фуражката и огледа изпитателно Дъф.
— Хватка от Файф, а?
— Да.
— Хъчинсън, нужен си в машинното. Слизай. Останалите си имате работа, нали?
Салетът бързо се опразни.
— Налей ми едно кафе и седни при мен — нареди капитанът.
Дъф се подчини.
Капитанът отпи няколко глътки. После се загледа в черната напитка и промърмори нещо под нос. Точно когато Дъф започна да се пита дали капитанът не е забравил за присъствието му, той вдигна глава.
— По принцип не си правя труда да проучвам подробно биографията на екипажа си, Джонсън. Не виждам смисъл. Повечето са просто устроени хора с ограничен хоризонт, имат минало, което е по-добре да бъде оставено на мира, а бъдещето им едва ли ще премине на борда на М/К „Гламис“. Ясно ми е, че е изключено да се задържат дълго на служба тук, и следователно няма смисъл да се опитвам да ги превъзпитавам. Затова не се интересувам от личния им живот. Вълнува ме само как се справят в колектив, като екипаж на кораба, който е под мое командване.
Капитанът отпи отново. Лицето му се сгърчи. Дъф се затрудни да определи дали заради кафето, дали от болка, или от неприязън към зачекнатата тема.
— Изглеждаш ми човек с образование и амбиции, Джонсън, но няма да те питам как си попаднал тук. Защото знам, че и да те попитам, едва ли ще чуя истината. Но като те гледам, положително си наясно на какви принципи се основава групата. В нея винаги е налице йерархия и всеки заема определено място, поема дадена роля. Капитанът е на върха, новобранецът на борда — в дъното. Докато всички приемат своето положение в йерархията и положението на другите, екипът работи. Това е и моята цел. В момента обаче в дъното на йерархията на „Гламис“ настъпи разместване. Имаме трима кандидати за черна овца. Радистът — защото е най-млад. Ти — защото за пръв път се возиш на кораб. И Хъчинсън — защото е най-глупав и антипатичен.
Отпи нова глътка.
— Радистът е способен да понесе тази роля. Млад е, достатъчно интелигентен и ученолюбив. А ти, Джонсън, след като натри носа Хъчинсън, току-що се изкачи с няколко стъпала. Напълно е възможно нарочно да си предизвикал сбиването именно за да се изтласкаш нагоре. Но доколкото познавам Хъч, той е започнал пръв. Какъвто е глупак, сам се е наврял между шамарите. Затова сега се оглежда кого да избута под себе си. Най-вероятно ще се нахвърли на някой клетник, който ще се присъедини в Капитол. Там ще ни трябват нови хора, защото моряците непрекъснато напускат М/К „Гламис“. Разбираш ли?