— Да не би пак да отваряте „Естекс“? — поинтересува се шофьорът и погледна Кейтнес през присвити очи.
— Кое ви наведе на тази мисъл?
— Макбет ми се вижда по-умен от оня глупак Дънкан.
— Така ли?
— Да затвориш добре работеща фабрика само защото оттам изтичали някакви слабо отровни вещества? Що за глупост! Всички работници в „Естекс“ пушеха. И без това щяха да си умрат от изгълтания цигарен дим. Там имаше пет хиляди работни места! Пет хиляди места, нужни на града! Само един богаташ от Капитол може да измисли такава простотия. Виж, Макбет е наш човек, схваща какво е необходимо и действа. Ако той поеме нещата изцяло в свои ръце, хората скоро ще могат да си позволят да се качват на такси.
— Като стана дума за Макбет — Кейтнес се извърна към задната седалка, — два дни поред той отменя сутрешната оперативка. В църквата ми се видя пребледнял. Да не е болен?
— Не той. Лейди. През последните дни почти не се е отбивал в Управлението.
— Похвално е, че е толкова грижовен съпруг, но е и директор на полицията и си има служебни задължения.
— Добре че има нас — усмихна се Ленокс.
Таксито спря пред портата, където висеше отрязана верига с катинар. Табелата „ЗАТВОРЕНО“ беше паднала върху разкъртения асфалт. Кейтнес слезе, застана до отворения прозорец на шофьора и плъзна поглед по изоставената индустриална пустош, докато си чакаше рестото. Наоколо не се виждаха телефонни кабинки, а телефоните в „Естекс“ най-вероятно бяха прекъснати.
— Как ще си извикаме такси за обратно? — зачуди се Кейтнес.
— Ще паркирам тук и ще ви изчакам — предложи шофьорът. — И без това в града вече никой не ползва таксита.
В двора на фабриката имаше ръждясал мотокар и кула от прогнили дървени палети. Вратата до голямата „летяща“ порта стоеше открехната.
Кейтнес и Ленокс влязоха в халето. Вътре беше още по-студено. В продълговато помещение под висок сводест таван, докъдето поглед стига, стояха наредени като църковни скамейки пещи.
— Ехо? — извика Кейтнес и потръпна от отражението на гласа си.
— Тук! — Отговорът дойде отгоре. Там се намираше канцеларията — малко помещение за ръководителя на работниците, откъдето да ги наблюдава. Подобно на стражева кула в затвор, помисли си Кейтнес. Или на амвон.
Младежът горе им посочи метална стълба.
Кейтнес и Ленокс се изкачиха по нея.
— Аз съм Ангъс — представи се младежът и им стисна ръцете.
Откритото му лице издаваше нервност, но и решителност.
Последваха го в канцеларията. Миришеше на засъхнала пот и на тютюн. Странна жълта глазура, сякаш изменила необратимо цвета на стъклото, покриваше големите прозорци към фабричното хале. Върху масите лежаха разтворени класьори, явно свалени от рафтовете по стените. Небръснатият млад мъж носеше тесни протрити дънки и зелено камуфлажно яке.
— Благодаря ви за бързата реакция. — Ангъс ги подкани с жест да се настанят на олющени дървени столове.
— Не искам да те притискам, но се надявам да си ни повикал за нещо важно — каза Ленокс. — Наложи се да отменя важна среща.
— Понеже нямате време, ще карам по същество.
— Чудесно.
Младежът скръсти ръце. Челюстите му ту се стягаха, ту се отпускаха, погледът блуждаеше неспокойно, но в него се долавяше мрачна твърдост. Човекът беше сигурен, че постъпва правилно.
— Два пъти повярвах — поде Ангъс и преглътна. Кейтнес се досети, че декламира нещо, предварително наизустено за случая. — И два пъти изгубих вярата си. Първия път повярвах в Бог. Втория — в Макбет. В Бог изгубих вяра, защото той не съществува. В Макбет — защото не е онзи, за когото се представя. Макбет не е месия, а корумпиран убиец. Казвам го най-напред, за да знаете защо ви повиках. Искам да освободя града от Макбет.
В последвалата тишина се чуваха дълбоките въздишки на капките, падащи върху пода на халето. Ангъс си пое дъх.
— Бяхме…
— Спри! — прекъсна го Кейтнес. — Благодаря ти за откровеността, Ангъс, но преди да продължиш, с комисар Ленокс искаме да преценим дали въобще искаме да те изслушаме.
— Нека довърши — настоя Ленокс. — После ще го обсъдим помежду си.
— Чакай малко — не отстъпи Кейтнес. — Чуем ли подробностите, няма връщане назад.
— Изпратиха ни в клуба на „Норс Райдърс“ с поръчението да ги избием до крак — каза Ангъс.