Мечът на тамплиерите [bg]

— Не започвай пак с лекциите по история, Док — предупреди го Пеги.

— Извинявай — каза той, отпи от фантата, замисли се за нацистите и обелките от ябълки и остави кутийката на таблата пред себе си.

— Да отидеш до Азорските острови само заради някакво име, което си видял изписано на борда на случайно минаваща яхта, това ми се струва прекалено — каза Пеги, зареяла поглед през прозореца към пухкавите бели облачета, които се носеха в небето.

— Тук има нещо повече от обикновена логическа връзка — отвърна Холидей. — Опитвам се да разсъждавам като вуйчо Хенри, да напасна хипотезата към фактите, а не обратното. Когато разполагаш с достатъчно факти, преминаваш от хипотеза към теория, а единственият начин да докажеш теорията е да…

— Да намериш съкровището, което Роже дьо Флор е изнесъл от замъка Пелерин — довърши Пеги.

— А това е причината да отидем на Азорските острови — каза Холидей.

— Разполагаш ли с достатъчно факти, за да докажеш хипотезата? — попита Пеги.

— Разполагам с доста улики.

— Ами изложи ги тогава — усмихна се Пеги.

— Представи си, че си пират. Къде ще скриеш твоето съкровище?

— На пустинен остров.

— Но не и в пещерата на прочут отшелник или в оживено пристанище като Ла Рошел?

— Защо да не го оставя в замъка Пелерин? — попита Пеги.

— Защото нямаш представа след колко време и той, и Йерусалим ще паднат под ятагана на сарацините. Пиратите крият съкровищата си, за да ги предпазят от любопитни очи и крадливи пръсти.

— Ами ако се окаже, че всичко е измислица? — възрази Пеги. — Че цялата тази история за съкровището на тамплиерите е мит?

— Копали са Храмовия хълм в продължение на цели девет години, което означава, че са търсили нещо. Повечето истории твърдят, че става въпрос за Кивота на завета, но кой знае?

— Хората непрекъснато търсят съкровища. Едно време копаех в двора на дядо да търся индиански артефакти. Не открих дори връх от стрела.

— Съкровището на тамплиерите е едно, богатството на тамплиерите — съвсем друго. Те са били неимоверно богати, това е установен факт. Освен това, малко преди орденът им да бъде разпуснат, те са обърнали в ликвидност всичките си активи. Това също е факт. Тези пари са отишли някъде.

— И смяташ, че са скрити на Азорите?

— Връзва се. Първо, те са най-близките необитаеми острови до Ла Рошел. Вярно е, че някои от тях са изобразени още през 1375 г. в Atlas Catalan, или Каталунския атлас, но заселването им започва сто и дори повече години след това. Според пътеводителя, който чета, Корву, най-малкият остров в архипелага, бил открит едва в средата на XV век. Дори в момента на него живеят по-малко от триста души.

— Добре — каза Пеги. — Приемам аргумента за пустинния остров.

— Какво? Ще си играем на „Сделка или не“, така ли? — засмя се Холидей.

— Нещо подобно — каза Пеги. — Искам още доказателства.

— Келерман — отвърна Холидей.

— Каква е връзката между Келерман и Азорските острови?

— Кораб на име „Швабенланд“. По заповед на Химлер е бил предоставен на „Аненербе“ за нуждите на организацията по време на експедициите й в търсене на следи от арийско присъствие в Южна Америка и най-вече на Антарктида. Корабът използвал за своя база Азорските острови и преди войната, и през нея, когато се предполага, че Португалия е била неутрална. Възможно е някой от хората на борда на „Швабенланд“ да е чул нещо за тамплиерско съкровище, скрито на Азорските острови, и от това да се е родил цял мит.

— Не ми се струва много вероятно, но, да, възможно е — каза тя. — Ами ватиканските главорези на Дюрок?

— Може би разчистват стари сметки? — предположи Холидей.

— Едва ли. Не можеш ли да измислиш нещо по-добро?

— Вероятно е свързано с опазването на някаква тайна. Напоследък имиджът на Ватикана бе опетнен от доста скандали и при положение че на папския трон седи немец, църквата би пострадала сериозно, ако някой реши да се разрови в старите истории, свързани с нацистка Германия.

— Това ли е всичко?

— Горе-долу. С изключение на най-важното.

— И кое е то?

— Вуйчо Хенри.

— Какво по-точно?

— Захванеше ли се с нещо, винаги го довеждаше докрай и това е принцип, който следваше през целия си живот — подчерта Холидей. — Всичко, което сме направили до момента, е било предначертано от неговите действия. Неслучайно е скрил меча на мястото, на което го открихме. Искал е да го намерим. Планирал го е. Знаел е, че ще тръгнем по следите му, независимо къде ще ни отведе. — Холидей вдигна ръка и започна да изброява на пръсти: — Англия, Германия, Италия, Йерусалим, Франция, а сега и Азорските острови. Последната брънка във веригата.