Изчаках кръвното ми да се нормализира, заобиколих колата, отворих другата врата и се напъхах вътре. Тя замря неподвижна.
— За твое добро се надявам, че няма да ми създаваш неприятности — рече тя и остави картата настрани със спокойна решителност.
— Така е — успокоих я аз. — Всичко, което искам, е да ме закараш до някъде, където и да отиваш. Уморих се от Мексико Сити. Искам да сменя въздуха. Винаги се придвижвам на автостоп, защото съм зле с парите.
— Твоята сдържаност ме впечатли — отговори Мира.
Може би греша, но ми се стори, че долових разочарование в гласа й.
— Ако не излезеш от колата, ще те изненадам с нещо.
Настаних се по-удобно, но не я изпусках от поглед. Преди време бях имал работа с няколко яки мацки и не исках да рискувам.
— Преди да дойда в Мексико Сити се подвизавах като професионален културист. Един от любимите ми номера беше да минавам по сцената с мадама между зъбите, толкова съм як.
— О? — изглеждаше стресната. — И защо напусна?
— Изоставиха ме, — казах тъжно аз. — Мадамата беше същинска напаст, просто една глупава хлапачка с характер като зъболекарска бормашина. Лазеше ми по нервите. Непрекъснато трябваше да се боря с изкушението да я захапя. Разбираш колко тежко ми е било. Една вечер не издържах повече.
Вдигнах рамене и продължих:
— Имах намерение само да я ощипя, но изглежда съм прекалил.
Това я възпря за момент. Виждах, че се чуди какво да ме прави. Накрая реши да опита по друг начин.
— Мисля, че ще е по-добре да си вървиш — каза накрая. — В противен случай ще започна да крещя.
— Иска ми се да го направиш — отвърнах и я погледнах в очите. — Така ще мога да те плесна. Винаги съм искал да ударя шамар на някоя красива блондинка, но не съм намирал повод за това.
Неочаквано тя се наведе напред и яростно завъртя ключа на стартера.
— Надявам се да свършиш в затвора — рече и включи скоростта.
— Не се възбуждай — посъветвах я аз. — Вредно е за тена ти. Къде отиваме… Вера Круз?
— Така предполагам — отговори тя и подкара колата по тъмния, прашен път. — Естествено, само ако това те устройва.
— Всяко място ме устройва, стига да е далеч от тази боклукчийска яма — отвърнах аз. — Само се отпусни, сестричке. Не трябва да се боиш от мен. Нямаше да постъпя така, ако не исках да се махна от града, и е много гот да се пътува безплатно. Когато стигнем във Вера Круз, ще ме зарежеш и ще си спомняш за мен само в сънищата си.
— Бих казала, че ти ще ме оставиш — отбеляза тя. — Какво очакваш да направя? Да се омъжа за теб?
— Зависи от това дали сме старомодни — отговорих аз. — Не че правя намек за социалното положение. Повтори ми, прасковен цвят, как каза, че ти е името?
— Ако не си спомняш какво съм ти казала, няма да си правя труд да го повтарям.
— Тогава как да се обръщам към теб, сестричке? — попитах аз. — С „Ей ти“, или с „Ало“?
— Няма да се поболея, ако не се обръщаш никак — рече тя с безразличие. — Просто остави гласните си струни да почиват, а аз ще се преструвам, че те няма.
Погледнах часовника на таблото. Показваше 11.15.
— Преди да приема тези условия — заявих хладно, — нека се разберем нещо. Нали не смяташ да изминеш целия път до Вера Круз тази нощ?
— Чако е на няколко мили оттук — отвърна тя. — Ще спра там, за да те предам на полицията и после ще си намеря хотел.
— От друга страна, ако караме и двамата, до сутринта ще стигнем в Оризаба — казах предпазливо. — Знам един чудесен хотел там. Има всички удобства, познати в света — ако светът свършваше с Мексико.
Тя помисли върху думите ми и накрая каза:
— Не ми харесва да спя в колата и да те оставя да караш. Може да ти хрумне нещо.
— Естествено, щом те е страх от мене — вдигнах рамене аз.
— Кой казва, че се страхувам? — Това изглежда я дразнеше. — Все още не съм срещнала нещо на два крака, което да може да ме уплаши.
— Звучи като последните думи на някоя знаменитост. Но ако е истина, сладурче, дай ми кормилото и подремни малко — казах ухилен.
Тя се поколеба за секунда и спря колата. Погледна ме втренчено, после в очите й се появи усмивка. Наистина си струваше да се види тази мадама. Независимо от факта, че за мен тя олицетворяваше двадесет и пет хиляди долара, беше и красива. Като казвам красива, разбирам, че нямаше друга жена в страната, която би могла да се сравни с нея. Аз харесвам блондинките. Те може да действат малко замайващо, но като ги гледам, очите ми си почиват. Това е единственият начин за възстановяване, който познавам.
— Слушай, братле — каза тя. — Ако започнеш да правиш нещо, което не е пряко свързано с таблото, ще ти счупя главата. Да не кажеш, че не съм те предупредила.