Мира се изправи на стола.
— Да не искаш от мен да се представя за Слънчева дева? — попита тя.
— Защо не? — каза Ансел със светнали очи. — С фокусите си, с външния си вид и с малко блъф ще се справиш.
Неочаквано аз се наведох напред и попитах:
— Къде е това село, за което говориш, Док?
— На десет мили от Пепоцтлан.
Сетих се нещо, но ми трябваше време, за да го обмисля.
— Слушай, Док — казах аз. — Остави ни двамата с мис Шамуей да обсъдим всичко. Мисля, че от идеята, която ти е хрумнала, може да стане великолепна статия за вестник. Ще бъде чудесна реклама за лекарството, ако го получиш, но искам да я обмисля от всички страни.
Ансел се изправи.
— Давам ви половин час. Надявам се, че няма да избягате?
— Ще бъдем тук като се върнете — уверих го аз.
— Хей! — извика Мира. — На чия страна си ти?
Погледнах я ухилен.
— Задръж за минута, моля те.
Богъл се изправи, след като Ансел го раздруса.
— Приказки! — каза той горчиво. — Само това правим. Дойдохме тук, за да строша зъбите на тази мадама и какво стана? Седим си тук и си говорим! Сега пък ние ще се махнем, за да могат да си поговорят! Правим ли нещо друго освен да си говорим в това проклето място?
— Развесели се — казах му. — Бръчките ти ще станат толкова много, че скоро ще трябва да завинтваш шапката си на тях.
Той ме изгледа свирепо, завъртя се на пети и се заклати след Ансел. Двамата пресякоха площада и изчезнаха в бирарията на ъгъла.
Настаних се по-удобно на стола и попитах:
— Е, как ти харесва да бъдеш Слънчева дева?
Отговорът на Мира не е за пред хора.
Глава пета
Успях да я уговоря. Трябваше ми много време, все едно че трошах скала със сюнгер.
Някои мъже харесват енергичните жени. Разправят, че с тях отношенията винаги били ясни. За мен… аз им подарявам някоя много луксозна кутия. Бедата при самостоятелното момиче е, че през цялото време е с едни гърди пред теб. Ако искаш да го баламосаш за нещо, трябва да имаш двойно по-голяма преднина и, независимо дали ти харесва или не, накрая трябва да си купиш бандаж.
Както и да е, в края на краищата я убедих. Това беше най-важното. Накарах я да види как срещу два дни работа ще се отърве от затвора и може би ще забогатее.
Защо се безпокои за подробностите? Важно е действието. Аз имам да обмисля много неща и да свърша също толкова много, но това не е нейна грижа. Всичко, което трябва да знае е, какъв е планът, а не как съм го измислил.
Скоро след това четиримата решихме да отседнем в хотела. Мястото не беше по-лошо от всяко друго. Щеше да е по-добре да не се мотаем много из района, докато не сме обмислили всички детайли от кампанията ни. Взехме си стаи и се настанихме. Щом останах сам, незабавно се свързах с Медокс. Помислих, че ще получи удар, когато му съобщих, че съм намерил момичето. Изглежда имаше да се уреждат още неща около нашата работа и той не беше подготвен за връщането му. Отново настояваше за версията с отвличане от бандити, защото бил измислил възхитителна история за това как тридесет главорези я отмъкват от хотела.
Разказах му какво съм намислил и това отслаби напрежението му. Продължих да говоря и можех да чуя как кръвното му налягане спада. След малко ми заяви, че съм умен, а накрая искаше да ме разцелува.
Сценарият беше следния. Завеждам момичето в Пепоцтлан и започвам темата със змийското ухапване. Това само по себе си е вълнуваща история. На връщане от Пепоцтлан, Мира ще бъде отвлечена от банда гризери1. Познавах един дребен гризер, който живееше в планините и с удоволствие щеше да свърши работата за две стотачки. Правя няколко снимки и после пускам в ход трика със спасяването. Останалото беше просто. Всичко трябваше да приключи за седмица.
Според Медокс идеята беше страхотна. Бизнесът със змийското ухапване го развълнува и той спомена за включване в него. Не го обезкуражих, но бях решил, че ако от цялата работа паднат някакви пари, аз ще съм човекът, който ще ги вземе. Накарах го да ми разреши да харча толкова, колкото сметна за разумно — по моя преценка, не по негова — и затворих телефона. Тази част беше уредена.
После позвъних на Пол Джудън и го въведох в работата. Казах му къде да ми изпрати чантата, поисках му известна сума и го попитах как вървят нещата с медицинската сестра. Той ми обеща да направи всичко, което поисках, и каза, че това със сестрата било само шега. Знаеше, че познавам жена му.
Когато свърших всичко, реших да отида и да поговоря с Мира. Исках да науча нещо повече за нея, да заздравя приятелството ни и да разбера доколко е твърдо решението й. Отидох до стаята и погледнах вътре. Нямаше я. Открих я да се мотае около кадилака в сянката на едно бананово дърво. Когато ме видя да се приближавам, тя погледна през рамото си и свали капака на колата.
1
Гризер (грийзър) — пренебрежително, подигравателно обръщение към някой мексиканец. — Б. скан.