— Какво стоим, по дяволите? — изръмжал Богъл и ритнал назад стола си. — Трябва да я пипнем.
Келнерът се приближил със сметката. Погледнал зачервеното лице на Богъл и в очите му се появила тревога.
— Наред ли е всичко, сеньори? — попитал той.
— Ограбени сме — озъбил се Богъл. — Махай се.
— Но сеньоритата си отиде — казал келнерът. — Тя никога досега не е обирала клиентите ни, преди да си платят сметката. Това е много лошо от нейна страна.
Богъл и Ансел се спогледали.
— Какво искаш да кажеш? — попитал Ансел. — Познаваш ли това момиче?
— Да — усмихнал се келнерът. — Тя е много красива и има много сръчни пръсти. Често идва тук, добре е за работата и.
Богъл стиснал юмруци.
— А как стоят нещата с нас? — извикал той побеснял. — Нямаме ли някаква защита?
Келнерът вдигнал извинително рамене.
— Но господинът сам я покани на масата. Мислех, че я познавате.
— Да се махаме оттук, Богъл — рекъл Ансел. — Сами си го търсехме.
— А какво ще стане със сметката? — попитал разстроен келнерът.
— Вземи си парите от блондинката, когато дойде тук следващия път — подхвърлил Богъл. — И й предай от мен, че ако някога я срещна отново, ще я разпоря, за да вида какво има вътре.
Лицето на келнера потъмняло.
— Не става така, сеньор, тя може да не се върне.
На Богъл не се харесвал особено израза в очите му.
— Не искам да си в загуба от тази работа — казал той. — Кажи ми, приятелю, имаш ли си гадже?
Лицето на келнера просветнало.
— Имам много хубава приятелка — отговорил той. — Няма друга като нея в страната.
Богъл извадил една кутийка с хапчета и му я подал.
— Убеди се сам. Струва два долара и петдесет. Подарявам ти я.
Келнерът я огледал внимателно После заявил подигравателно:
— Тя вече ги е пробвала. Последния път, когато ги взе, излезе тичешком навън.
— И какво от това? — попитал Богъл, бутайки го встрани. — Намерила си е занимание, нали?
Двамата с Ансел прекосили двора и излезли на улицата.
Глава трета
Преди да ви опиша как срещнах Мира Шамуей, по-добре да ви разкажа за нейния произход. След това ще продължим нататък без повече прекъсване.
Мира Шамуей не говореше истината, когато каза на Док Ансел, че е била кореспондент на вестник. През последните пет години тя се подвизаваше като „флейтистка“. Ако не знаете какво означава това, просто застанете на някой уличен ъгъл и извадете за момент дебела пачка банкноти. Не след дълго някоя мадама ще ви я вземе и едва след часове ще разберете това. Тази мадама се нарича „флейтистка“.
Бащата на Мира бил фокусник, който разигравал кратки водевили без особена печалба. Мира живеела с него.
Когато станала на петнадесет години, той решил, че тя може да му бъде асистентка. Това било добре за нея и тя наистина станала специалистка в занаята. Към края на годината никой по крайбрежието не можел да се мери с нея по бързина, стил и лекота на изпълнението. Мира можела да скрие шест карти със скоростта на светлината. Можела да свали сакото от гърба на мъж, без той изобщо да разбере. Същото се отнасяло и за тирантите му. С други думи, била много добра.
Една вечер се случило нещо, което щяло да промени бъдещето й. Била се приготвила да напусне театъра, когато пристигнал баща й с някакъв млад човек, който искал да се запознае с нея. Той бил търговски пътник, минаващ през града с надежда да завърти някой нов бизнес. Вечерта посетил театъра, видял Мира и бил заслепен от външността й. Отишъл зад кулисите, като очаквал да я смае с парите си.
Хамиш Шамуей позволил на този младеж да заведе Мира на вечеря. Той знаел, че главата й е на мястото си и ако има някакви неприятни истории, тя ще успее да се защити.
Непознатият се казвал Джое Крам и изглеждал приятен младеж. Мира отишла с него на ресторант и двамата вечеряли богато. По време на вечерята Крам направил нещо фатално. Показал й дебелия си портфейл. Тя никога през живота си не била виждала толкова пари. Той се похвалил с това. Казал й, че има куп пари в банката. Тогава Мира решила да го уплаши и отмъкнала пачката. Това била най-лесната работа, която била вършила някога. Когато дошло време да се плаща сметката, Крам открил, че парите му са изчезнали. Щял да получи удар. Управителят на ресторанта и няколко келнери стояли наблизо и наблюдавали. Те видели как стойността на една скъпа вечеря се изпарила във въздуха.
Мира се уплашила. Хората ги гледали. Крам бил почти полудял, а управителят заплашвал с полиция. Не й достигала смелост да извади пачката и да заяви пред всички, че това било само шега. Стояла с пребледняло лице и се молела земята да се разтвори под нея и да я погълне.