Дебелия — най-известният шубелия от Сиатъл до Сан Диего, стоеше твърдо пред летящия срещу него метален звяр с по един безпомощен пистолет във всяка ръка. Жената до мен го бе пратила на смърт! Дори този получовек бе хлътнал по нея! Едно нищожество, което мислеше само как да докопа малко дрога, отиде ей-така на заколение, само и само тя да се измъкне. Тя — жената, чиито рамене бях сграбчил и устните ми почти докосваха нейните!
В последния миг успях да избегна една дупка, но удържах колата на шосето.
Влязохме в някакво градче. Минувачите бягаха от връхлитащия ги автомобил, обръщаха след нас учудени лица, уличните светлини се отразяваха в сълзите, които вятърът изстискваше от очите ми. Полузаслепен, пропуснах отклонението, което търсех, обърнах колата и отново излязохме на открито.
В подножието на един дълъг полегат хълм забих рязко спирачки и настъпи пълна тишина.
— На всичко отгоре си лъжкиня! — изкрещях в лицето на момичето.
Знам, че беше глупаво, но не можех да се сдържа.
— Пангбърн не е вписал името на Аксфорд в чека. Той изобщо не е имал представа за това. Ти си се лепнала за него, защото си разбрала, че зет му е милионер. Измъкнала си от него всичко, което е знаел за сметката на Аксфорд в „Голдън Гейт Тръст“. После си откраднала влоговата книжка на Пангбърн — прерових жилището му и не я открих никъде, — Прехвърлила си парите на негово име с подправения чек на Аксфорд, защото така касиерът е нямало да се усъмни. На другия ден си завела Пангбърн в банката, казала си му, че трябва да внесеш някакви пари. Присъствието му там, до чека с неговия фалшифициран подпис, е било необходимо, за да не те заподозрат в измама. Заела си, че Пангбърн е джентълмен и няма да се интересува какви пари внасяш.
След това си скалъпила историята с пътуването до Балтимор. Той ми каза истината — такава, каквато я знаеше. В неделя вечерта сте се срещнали, може да е било случайно, а може би не. Не е толкова важно. Закарала си го при Джоплин и с разни измишльотини си успяла да го убедиш да остане там няколко дни. Не е било трудно, защото не е знаел нищо за подправените чекове. Ти и твоето приятелче Килкорс сте се сетили, че ако Пангбърн умре, никой няма да разбере, че друг е фалшифицирал чека на Аксфорд, никой няма да се усъмни и във втория подправен чек. Искали сте да се отървете от него без излишен шум, но когато Дебелия се е изпуснал, че съм тръгнал за ханчето, е трябвало да го застреляте. Такава е истината!
През цялото време тя ме гледаше спокойно и нежно със сивите си очи, сребърният им оттенък едва-едва потъмня и лека болка сключи веждите над тях.
След като се навиках до прегракване, подкарах отново колата.
Преди да влезем в Редууд Сити, тя отпусна само за миг ръката си върху моята, потупа ме два пъти и си я прибра.
Докато я записваха в пандиза, не я погледнах. Мисля, че и тя избягваше да ме гледа. Записаха я като Джийн Делано. Отказа да прави признания, докато не се види с адвокат. Всичко приключи за няколко минути.
Когато я поведоха към вратата, тя се спря и попита дали може да ми каже нещо лично.
Оттеглихме се в най-отдалечения ъгъл на помещението.
Приближи устни до ухото ми — дъхът й стопли бузата ми, както преди това в колата — и прошепна най-гадния епитет в английския език.
После тръгна към килията.