— Добре, аз гледах „Фокс Нюз“ днес следобед и Бил О’Райли каза, че невинните пасажери на малайзийския полет 370 вероятно са станали жертва на похищение и вече са мъртви.
— Да, и аз го видях. Много жалко.
— Вашият син с отговорен за похищението и убийството на всички на борда.
— Сигурна съм, че бъркате, млади човече. — Госпожа Каултър започваше да изчерпва любезността си.
— Аз имам номера на сатфона му. Защо не се обадим в Австралия да го попитаме?
— Репутацията ти те изпреварва — каза Каултър с нотка на задоволство.
Санди и вторият пазач влязоха в бараката за разпити, като държаха съпротивляващия се пленник под мишниците. Лицето на Нолан бе изкривено от болка, защото ранената му ръка бе извита в ключ на гърба му, а раната се бе отворила. Той влачеше вързаните си крака и безрезултатно се опитваше да забави вкарването си в бараката на ужаса. Каултър затвори вратата и хвърли поглед на раците отшелници, нападнали кръга повърнато, оставен от него преди разсъмване.
Джонсън бе в почивка и бършеше с окървавена кърпа парченцата човешка тъкан по акрилната си зъболекарска престилка. Стоеше на парче зелен найлон до две високи до кръста работни маси, отрупани с всичко от градински сечива до хирургически инструменти.
Всичко бе покрито с кръв, като се започне с касапската престилка на Джонсън и ръкавиците на ветеринарен лекар, скриващи ръцете му чак над лактите. Видеокамерата на триножник бе малко встрани, но бе насочена към окървавеното човешко тяло, увиснало на стола под мощната халогенна лампа на стойка. Климатикът бе охладил стаята до температура, от която Каултър настръхна.
— Сложете го ето там — каза Джонсън и посочи кушетката в ъгъла на стаята до подпрените на стената ръчен трион и тежък ковашки чук. — Можете да изнесете побъркания учен. Приключих с него, а той и без това няма да издържи още дълго. Когато снемете стенограмата на разпита, ще разберете, че всичко се връзва.
Двамата часови наклониха стола на задните му крака и издърпаха изпадналия в безсъзнание нещастник заедно с него. Каултър им отвори вратата и я затвори, когато те изнесоха противния си товар в жегата.
— Откъде знаеш, че умира? — попита Каултър.
— Пробих му втория бъбрек преди час, понеже отказваше да сътрудничи. Дори да му прелеят кръв, без диализа е обречен. Ето там, в онази тавичка е окото, с част от първия му бъбрек.
Нолан чуваше разговора им, но още не смееше да си отвори очите. Как така крокодилът не го беше убил? Проклетото чудовище се бе отдръпнало като пудел пред гризли. Но сега бе вързан и истински садист се подготвяше да го изтезава.
Отвън се разнесе вик — и секна. Джонсън погледна Каултър с повдигнати вежди. Каултър сви рамене.
— Уилбър искаше да види дали с Елвис всичко е наред. Този тук — той кимна към Нолан — се опита да се самоубие в клетката на Елвис само преди няколко минути. Елвис се отказа да го яде, затова го извадих и накарах пазачите да го довлекат тук. Уилбър искаше да даде на Елвис друга мръвка, за да види запазил ли си е апетита. Предполагам, че старият крокодил по някаква причина не хареса Боб, но изглежда, няма проблеми с персийското овнешко.
Джонсън изгледа Нолан с любопитство и отново върна вниманието си към Каултър.
— Напиши ми въпросите си и нека сложим нова карта с памет във видеокамерата. Аз ще обядвам по-рано, след което двамата с Боб ще си поговорим.
Мака отново потърси въздушния маршал Финч по телефона и го запозна с текущата обстановка. Непосредственият началник на Мака капитан Бен Уилард — Уилбо — стоеше до него. Финч не беше по празните приказки:
— Искам да задържите, без да наранявате, колкото повече хора можете. Нямам представа какво става и се съмнявам, че някой тук има. Не искаме огън по своите, но проклет да съм, ако седим и гледаме как американците вилнеят из задния ни двор.
— Значи вече не трябва да застреляме Нолан в мига, в който го видим? — полита Мака.
— В никакъв случай, дявол го взел! — изгърмя въздушният маршал. — Ако ще стреляте по някого, това ще е онзи, който е пленил Нолан. Все пак искам всички да останат живи, а после ще се оправяме кой и какво, след като ги задържим. Времето ни притиска. Ще позвъня на вашия полковник Джонс в щаба на спецотряда. Но вие действайте. Постъпи правилно, лейтенант Маккълоу. Накарай Малкълм и полка да се гордеят.
— Слушам, сър! — Баща му боготвореше Финч от времето в Борнео през konfrontasi112, а после и във Виетнам. Сега разбираше, че уважението е взаимно.
Капитан Уилард вече беше на радиостанцията.
112
Konfrontasi — индонезийската дума за необявената война (1962-1966) между Индонезия и Малайзия за бъдещето на о-в Борнео. — Б.пр.