— Разбира се. Ако ми позволят, ще отложа пенсионирането си, докато случаят не се реши. Определено никой няма да намери самолета в Тайландския залив.
— А къде мислиш, че може да е? Още да е в Бирма?
— Може би на север, но от друга страна, на срещата се разбра, че там може да няма никакви полоси за кацане. Знаем, че самолетът не може да е отлетял незабелязано в Индия или Китай, чиито радарни системи не са шега. Ако самолетът е отвлечен от Китай, ще се намира в провинция Юнан или северната провинция Шан. Намесата на Телър обаче подсказва, че зад всичко стои не Китай, а някой друг. За мен най-простото обяснение е, че самолетът е излетял към морето, оставайки под радара.
— Към морето? Къде?
— Може би Малдивите. Защо не Бангладеш или Оман? А ако е имал гориво, Диего Гарсия ми се струва сериозна възможност, което моментално ще означава американско „спонсорство“. Диего Гарсия се води британска собственост, но британците са дали под наем на Щатите по-голямата част от острова и ние държим там огромна шпионска база. В нея са базирани стотици служители, които поддържат подслушвателни антени, сателитни станции и много самолети с далечен достъп. Нямам съмнение, че един ден някой от тях ще проговори и тогава ще гръмне невиждан скандал. Така че Диего Гарсия е възможен, но не много вероятен.
— Смяташ ли, че Белият дом или Пентагонът знаят повече, отколкото дават да се разбере? И ако е така, не е ли възможно отвличането да е тяхна операция, за която ЦРУ не знае нищо? И не трябва ли АНС да е в играта независимо чия е операцията?
— Не е задължително. Отвличането на МН370 може да се окаже пиратски акт от миналото. Черната брада плячкосва кораба и не оставя никакви очевидци. Напълно в стила на Телър.
Хекър влезе при тях усмихнат, което му се случваше рядко.
— Матюс ни даде сателита за до края на деня. В момента хората му заявяват пред НУВКР искане за пренасочване. Ако имаме късмет, ще получиш живо видео. Нали ще останеш тук за около час? Трябва да проверя какво става на семейния фронт.
— Няма проблем. Мили ще ми организира достъп до пощата на Компанията, но това не би трябвало да отнеме дълго.
— Ясно. Искам да ме информираш допълнително относно Тофър/Телър. Да се видим на портала точно в дванайсет и ще те откарам до „Клуб Аватар“.
Нолан се отпусна на стола срещу Мили, докато тя излизаше от системата.
— Как, по дяволите, е успял Хекър да убеди Матюс да се съгласи на каквото и да било? Мислех, че ще изиграят всичките дванайсет рунда.
Тя се усмихна.
— Хекър и Матюс поотделно разиграват шоу за пред тълпата, но са амбициозни играчи и знаят, че ако искат да спечелят личната си война, не могат да си позволят да изглеждат само „лоши“. Освен това сателитът е на НУВКР. Такова искане не струва нищо на Лойд.
Срещата им в събота сутринта беше кратка, но доброто усещане от изказването на Мили преди малко продължаваше. Може би Мили бе видяла мъничко от някогашния блясък на Нолан, може би имаше прекомерна привързаност към бащината фигура, а може и да си въобразяваше някои неща. Каквото и да бе, той искаше да знае повече за нея, затова ѝ предложи варианта „Как едно добро момиче като теб…?“
Мили обаче се отзова с готовност:
— Най-изненадващото, когато пристигнах, бе, че бях единствената американка в Компанията с работен бирмански. Така че сега наглеждам екип от местни, които ронят из обществената мрежа в търсене и превод на интересни материали. Лойд минава през офиса ми по три-четири пъти на ден, за да ме пита за най-различни неща.
Нолан подозираше, че зад добродушното внимание на Матюс не стои само интерес към находки от ровенето в мрежата, но не каза нищо.
Работя по седем дни в седмицата. И сега, след този страшно вълнуващ случай с МН370, умирам от желание да се включа в тази работна група и да се опитам да направя добро впечатление. Може би това ще се окаже бързата писта към тайните операции.
Искреният ентусиазъм на Мили го върна към Тайланд през 85-а. Първото му назначение след обучението бе в посолството като шифровчик и момче за всичко. Вълнуващи времена, макар приобщаването му към ЦРУ да го бе разочаровало само месеци по-късно. Докато тя подреждаше имейлите си, той разгледа голямата карта на стената зад нея. Гигантската провинция Шан доминираше горния десен ъгъл, граничейки с китайската провинция Юнан на север, Лаос на изток и Тайланд юг. Провинция Качин беше още по̀ на север и на запад кинжал, забит в търбуха на Юнан.
— Защо търсенето в Бирма е съсредоточено в Шан? — попита той.