Мили вдигна поглед и проследи неговия през рамото си.
— Напоследък броят на лабораториите за мет буквално експлодира. Става дума за експорт за десет милиарда долара. Освен това Бирма е износител номер две на хероин в света след Афганистан. Армията е най-големият производител на хероин съвместно с главатарите, бунтовническите военни групировки и политиците. Но дори в наши дни всеки може да се включи. Китай е най-големият консуматор и съответно мрази най-силно наркотрафика.
— Хммм… — проточи Нолан. Чуваше младежката ѝ жизнерадост и се питаше какво ли щеше да мисли Мили за Бирма, ако бе прекарала „както трябва“ в Ирак, Саудитска Арабия или Иран.
— И до снощи ти не беше чувала за Джей Тофър или Робин Телър?
— Не, тези имена са абсолютно нови за мен. Не забравяй, че съм тук от януари тази година и като шеф на проучването съм повече библиотекар, отколкото истински офицер по аналитическа работа.
— Не се принизявай. При първата ми задгранична командировка аз отговарях основно за шредера и правех електронни таблици за фалирал търговец на оръжие. Когато си нов, трябва да си доволен, че не си в Лангли. Само по себе си това означава много, когато дойде време да се решава за следващото назначение.
Мили се наведе към него през бюрото, подпряла на ръце внушителната си инфраструктура.
— Много бих искала да чуя какво мислиш за Телър — изгука тя.
— Теорията ми е, че той се държи така, за да привлече вниманието на всички върху себе си, а не върху високо приоритетната мишена, слязла или свалена от МН370. Където и да отиде Телър по-нататък, може си сигурна, че онзи, когото той се опитва да опази, ще се движи още по-бързо от него в противоположната посока. Не знам дали това означава, че ще прати хора след теб, моето семейство или мен самия. Ако съм прав, той ще действа грубо само ако съкровището му е застрашено.
Мили се изправи и му направи знак да седне на стола ѝ.
— Така че когато спре да се опитва да ни убие, наистина ще имаме големи неприятности, защото онова, което е свалил от самолета, вече ще е извън досега ни?
— Нещо такова, да. — Нолан се противопостави на изкушението да сложи ръце върху раменете ѝ в момента, в който се разминаха и телата им едва не се докоснаха. Вдъхна уханието на косата ѝ и усети миризмата на свеж шампоан. Мили седна на току-що освободения стол и Нолан зачука по клавиатурата ѝ.
— И какво следва да направя? — попита тя.
— Махни се оттук днес или тръгни довечера с мен. Ще поискам Хекър да организира почетен ескорт от пехотинци, които да ме съпроводят до летището и да ме качат на самолета. Искам Телър да знае, че съм напуснал. Ако не реши да свали самолета с ракета или ако не сложи бомба в него — а той е способен и на двете, — мисля, че ще съм в безопасност на граждански полет. Ако дойдеш с мен, това се разпростира и върху теб.
— Да, с теб ще съм в безопасност. — Усмивката на Мили беше най-хубавото нещо в тази прогнила страна.
— Тази сутрин пратих жена ми да се скрие в Китай. Ще отиде при майка си във ферма за патици в Гуандун — мястото е толкова отдалечено, че местните не говорят не само мандарин, а дори и кантонски. Може да престои там максимум петнайсет дни за човек със сингапурски паспорт или докато нещата се успокоят. — Нолан осъзна как звучи всичко това, така че примижа болезнено и заби поглед в клавиатурата.
Мили стана.
— Ти се погрижи за електронната си поща, а аз ще поговоря с Матюс и ще видя какво ще каже той. Може би ще мога да дойда с теб.
След четирийсет минути Нолан бе приключил с изтеглянето на служебната си и лична поща, но от Мили все още нямаше и следа. Той остави стикер на монитора и бавно напусна отдел „Политически и икономически връзки“, като оглеждаше клетките, покрай които минаваше, за примамливата ѝ фигура.
Намери при колата Хекър, който бе в приповдигнато настроение, след като бе видял семейството си.
— Казах на Мили, че днес заминавам за Сингапур и че искам да го организирам максимално публично, та Телър да разбере, че съм заминал. Предлагам и тя да направи същото. Шефът на „Сектор Азия“ е пратил имейл, с който иска библиотекари и изследователи да отидат в Сингапур за съвместна работа върху МН370, докато не установим какво се е случило. В момента тя е при Лойд.
— Матюс ѝ беше хвърлил око, но тя е прекалено елитна за това влечуго. Помисли си само какво дело за сексуален тормоз може да извърти на Компанията, ако запише някой от опитите му за свалка.
Нолан не коментира. Явно беше, че Хекър мрази всичко свързано с Матюс.
— Какво мислиш, е имало на борда на МН370, което е заслужавало убиването на толкова хора? — попита Хекър.