Появи се секретарката на Хекър, Чит, и той ѝ даде копие от страницата със снимката на паспорта си, която пазеше на дъното на сака си, както и канадския си паспорт, който го идентифицираше като Дерик Ларсон. Чит направи резервация на името на Робърт Нолан за вечерния полет на „Тайгър Еъруейс“ до Сингапур в 19:00 часа. Това, разбира се, беше димна завеса. Имаше също полет на „Мианмар Еъруейс“ в 18:10, където резервацията беше за г-н Ларсон. Нолан предпочиташе да вземе по-ранния полет на „Тай“ до Банкок, но задъхано телефонно обаждане от Мили го накара вземе друго решение: Лойд Матюс ѝ бе дал две седмици за участие в работната група за МН370 и тя вече бе резервирала „Мианмар Еъруейс“.
Хекър увери Нолан, че не би трябвало да има никакви проблеми с копието на страницата от паспорта вместо оригинала. Толкова много паспорти се крадяха от западняците туристи, че официалните власти бяха свикнали на тълпи молещи да напуснат страната, забравили мечтите си да обиколят на автостоп в името на световния мир и татковата платинена кредитна карта в джоба.
Дерик Ларсон беше друго предизвикателство — този джентълмен трябваше да се върне в Сингапур, без някога да е напускал страната, нито да е влизал в Бирма. Чит преодоля първото препятствие — да убеди „Мианмар Еъруейс“ да приемат резервацията, като въведе номера на валидна кредитна карта на уебстраницата за онлайн резервации. Това разсейваше всякакви илюзии за подобрения след 11 септември в контрола на пътникопотоците и мерките за безопасност.
Нолан получи потвърждение от Чит, че както ЦРУ, така и УБН имат добри работни отношения със сингапурските власти. Тя въведе антропометричните данни на Ларсон, шифрова имейла съгласно двустранните протоколи и го изпрати в сингапурската имиграционна служба (с копие до сингапурското Министерство на вътрешната сигурност), изисквайки предварително одобрение за влизане в страната на туриста г-н Дерик Ларсон, който работи под прикритие за УБН. Въпреки че беше неделя, сингапурците одобриха искането за двайсет минути.
Хекър обясни, че мострите ще бъдат сложени в чувала с дипломатическа поща и ще останат под контрола на УБН. Съдържанието на чувала щеше да бъде разделено на две, като УБН Сингапур щеше да сложи тяхната половина в сейф за веществени доказателства, а другата щеше да изпрати на изследователските лаборатории.
— В зависимост от това какво искаш да добавиш към стандартния списък за проверка — дълъг поменик от наркотици, химикали и експлозиви, — ще получим резултатите до един-два дни, определено до средата на седмицата — каза той на Нолан.
Пуснете изследвания за ОМП25: биоагенти, нервнопаралитични газове, прекурсорни химикали и ядрени вещества. О… и нека потърсят за човешка ДНК. — Хекър записа всичко, като клатеше глава.
Нолан беше на тръни, защото нямаше представа колко време ще му отнеме да стигне до летището, особено след като трябваше първо да се отбият до апартамента на Мили. Докато шофьорът помагаше на Зея да натовари двата гигантски куфара, възбудената Мили се тръшна на задната седалка и се намести по средата, за да избегне най-замърсената част на тапицерията.
Рамо до рамо с нея, той я попита:
— Как успя да убедиш Матюс да те пусне?
Мили се притисна плътно в него и каза:
— Той ми предложи, а аз казах, че ще помисля.
Нолан изведнъж се усети пак на седемнайсет и в мозъка му нахлу опияняващ коктейл от хормони.
Преди да успее да насочи разговора в безопасно русло. Мили размаха плътен оранжев плик и изгука:
— Имам манифестите за пасажерите и каргото!
Нолан извади съдържанието на плика и бързо го прегледа.
— Някакви идеи? — попита, като върна вниманието си върху списъка на пасажерите.
Пуснали сме имената до всеки компютър в свободния свят. Засега единственото, което се набива на очи, са седемнайсетте служители на фирма за проектиране на интегрални схеми, наречена „Ийгъл Кло“. Базирана е в Айдахо и строи завод в Малайзия. Мениджърите ѝ са били на път за Китай, за да потърсят резервен вариант.
— Какъв вид чипове проектира „Ийгъл Кло“?
— Не сме сигурни. Уебсайтът им описва високопроизводителни видео чип сетове за геймърски цели, но докато не получим конкретен отговор от МО, няма да знаем дали не работят и по договори с военните.
Той приключи с второто четене на седем страничния списък.
— Не разпознах нито едно име, но това не означава нищо. Какво би оправдало убийството на двеста двайсет и седем пасажери и дванайсетчленен екипаж?