— Боб! Спри да говориш така. Не сме сигурни, че тези хора са мъртви. Ако си прав, те са кацнали живи и здрави тук, в Бирма. Това е много по-добре, отколкото да паднеш в океана край Виетнам.
— Може би… — отговори със съмнение той. Продължаваше да прелиства. — А… я виж разпечатката на каргото. Литиеви батерии, над двеста килограма! Какво прави това на борда? Кой не е чувал, че са лесно възпламеними? Помниш ли онзи реактивен самолет над Флорида, който се разби преди двайсет години? Литиевите батерии в товарния отсек се бяха запалили и бяха убили всички. „Валюджет“ май беше.
— Не, не помня. Тогава съм била на шест години, старецо.
Но Нолан беше възбуден като човек с тотофиш, улучил и шестте числа:
— Имало е и 2236 килограма „радиочасти и зареждащи устройства“. Залагам и последния си цент, че това не е било покупка от „Радиошак“ в Малайзия за Китай!
— Да, това направи впечатление на всички. И следствието се насочи натам.
— Но дали не пропускат най-многозначителната следа — замислено каза Нолан.
— И коя е тя?
— Мангостините26. На самолета е имало 2500 килограма мангостини, натоварени в четири сандъка.
— Е?
— Споменавам го, защото Травис каза, че съдържанието на един от изгорелите под навеса сандъци миришело на банани, а те са подобни на мангостините на миризма и вкус. Освен това един от двамата мостови на караулката вчера ядеше някакъв плод, когато с Кяо спряхме пред тях. Жена ми купува мангостини на пазара. Те са тъмновиолетови, почти черни. Не ми харесват, но китайците са луди по тях, което може би обяснява защо са на борда на полет от Малайзия за Пекин. Можеш ли да се обадиш на някого и да помолиш да проверят дали мангостините са местен плод?
— Прикритието ми е търговия и икономика, затова мога да те уверя, че единствените два растителни продукта, които се експортират, са сушените зеленчуци и оризът. Основно изнасяме дрехи, дървен материал и морски деликатеси. Не и плодове. Пазачът може да има мангостиново дърво в двора си.
— Няма — увери я Нолан. — Извадил е онази мангостина от разтоварения на пистата сандък. На Телър му е трябвало нещо в отсека. Мангостините са му пречели. Затова са разтоварили онова, което им е трябвало, натоварили са го на контейнерите „K Line“ и не са си направили труда да върнат ненужното на борда. Вместо това Телър е изгорил мангостините заедно с всичко излишно. Допускам, че пазачът е сложил онзи плод в джоба си. Със сигурност не му е харесал, защото помня, че отгризна от него и го изплю, преди да насочи оръжието си срещу мен.
— Ще се обадя в офиса и ще попитам — каза Мили.
— Недей. Хекър успя да ми втълпи колко безумно звучи теорията ми за отвличането на самолета. Да не правим голям въпрос от това, че на борда на МН370 е имало два тона мангостини. Нека първо проверим дали и къде тук растат мангостини, и след това да решаваме какви изводи може да се направят от това. Но има нещо друго, което можем да направим веднага. Зея…?
Междувременно Зея оглеждаше внимателно улиците, по които се движеха. Сега извърна глава и фиксира Нолан през огледалните си слънчеви очила.
— Да?
— Набери Райдър и ми подай телефона.
— Момент…
Нолан изчака претоварената клетъчна мрежа на Рангун да осъществи връзката.
— Травис? Боб съм. Ще бъда кратък. Започвам да мисля, че повече ни интересува каргото, а не хората. Манифестът разкрива много електроника, а при толкова дизайнери на интегрални схеми на борда би могло да има дори компютърни чипове. Почти съм сигурен, че не става дума за човек, защото иначе Телър не би се главоболил да отваря товарния отсек. Моля те, имайте това предвид при определяне на приоритетите на търсенето. Нямах време да го кажа на Хекър. Ще документирам всичко, когато стигна в Сингапур. Чао. — Обърна се към Мили и ѝ обясни: — Той е с приятелите им от рангунската полиция. До по-малко от час ще ударят дома и офиса на Телър. Засега не са открили нищо интересно за съобщаване. Може би ще успеем да подгоним Телър, така че да няма време да ни търси. — Вместо да говори за себе си, което щеше да му е скучно, а и можеше да засегне секретни теми, Нолан скочи право в неофициалната история на Кун Са, за която Мили бе творила в изненадалото всички свое изказване в посолството. Разбира се, Нолан можеше да блесне с факти, но го направи с чисти намерения: — На езика на шан Кун Са означава Благоденстващ принц. Бил е неграмотен сирак, наполовина шан, наполовина китаец, което го е правело подозрителен в очите на шан. Освен етническата си гордост младежът имал огромен кураж и още по-внушителни връзки. В края на 70-те ФБР го направило най-издирвания човек на света и обявило награда от два милиона долара за главата му. Напълно безполезно, разбира се. Той живеел в родния си град в Бирма, на другия бряг на реката спрямо Мей Хон Сан — основния входен пункт за контрабанда в Тайланд. Там имал единствената къща с 50-калибрена зенитна батарея и лична армия от петнайсет хиляди души, която зорко го охранявала, докато той размахвал златните си стикове за голф. Но това вероятно вече ти е известно — предположи Нолан.
26
Мангостини — тропически плод с твърда черупка, в която има бели ядки, подредени като чеснови скилидки. — Б.пр.