— Чудесно. Естествено, ще трябва да разширим конюшнята, но ти вероятно вече си помислил и за това.
— Да разширим конюшнята? — повтори слисано той.
— Освен това конете трябва да бъдат обучавани в езда. Аз сама мога да се заема с това, особено с жребеца. О, нямам търпение да го пояздя!
— Виж, Мегън…
— Виж, татко — прекъсна тя плахия му опит да се противопостави, — няма защо да се тревожиш. Ще внимавам и ще го яздя само там, където никой не може да ме види.
И Мегън продължи да го уверява, че всичко ще бъде наред, докато в същото време отвън, пред вратата, Девлин скърцаше със зъби. Да язди Цезар? Тя? Как не! И кога най-после щеше да пристъпи към въпроса за неговото уволнение?
Вътре в кабинета ескуайърът най-после успя да прекъсне дъщеря си, за да каже:
— Трябва да попиташ Джефрис.
— Какво?!
— Той познава животното, познава неговия нрав. Конят може и да не се поддава на обяздване. В крайна сметка, не съм го купил за това.
Последва дълга пауза, по време на която Мегън се бе втренчила в баща си като онемяла. Сетне избухна.
— По дяволите! Как така няма да се поддава на обяздване? Но все едно, няма да питам него. И като стана дума за него, той изобщо не е подходящ за толкова важна длъжност, татко. Ще трябва да намериш някой друг…
— Той сам ми каза, че не си го харесала. Не мога да разбера защо. Човекът изглежда дяволски добре, ако питаш мен.
— Човекът е дяволски проклет грубиян.
— Но той има отлични препоръки, скъпа, от много високо място.
— Не ми пука. Даже и да е препоръчан от кралицата…
— Дяволски близо до нея — измърмори ескуайърът.
— … арогантните му маниери са оскърбителни. Искам да го уволниш.
— Не мога да направя това.
— Естествено, че можеш. Просто го изпрати обратно там, откъдето идва. Едва ли ще е трудно да намерим друг на негово място. Сама ще се погрижа за това, ако ти нямаш желание.
— Нищо подобно няма да направиш, скъпо момиче. Нито пък аз ще уволня този човек, така че зарежи тази идея.
— Татко! — Тази дума бе произнесена с онзи ласкав тон, който винаги й помагаше да постигне своето.
— Хайде, хайде, не започвай с умилкванията. Господин Джефрис е прикрепен към коня, това е едно от условията на сделката. Ако той си отиде, отива си и жребецът.
— Но това е абсурдно!
Ескуайърът сви рамене.
— Нищо не може да се направи. Продавачът искаше да бъде сигурен, че за коня ще се полагат възможно най-добрите грижи. Той вярва, че господин Джефрис ще се справи с това.
— Мили боже, нищо чудно, че е толкова нагъл, мътните го взели. Той знае, че не може да бъде уволнен.
— Аз пък го намирам за много симпатичен. Той познава конете, знае всичко, което трябва да се знае за отглеждането им. — Изведнъж в гласа му се прокрадна безпокойство. — Не бих искал да го уволнявам, Мегън, но ако е сторил нещо напълно непристойно…
— Не, не, нищо особено — побърза да го успокои тя. — Просто… не го харесах, както сам ти е казал.
— Той не е наш гост — изтъкна баща й. — Няма да се налага да го забавляваш. Вероятно почти няма да се виждаш с него.
— Предполагам, че това все пак е някаква утеха, след като очевидно не можем да се отървем от него.
Мегън заобиколи бюрото и целуна баща си по бузата, за да му покаже, че разочарованието й не е чак толкова голямо. Но то беше. Мисълта, че Девлин Джефрис ще бъде наоколо, я разстройваше не по-малко от самия Девлин Джефрис. Защо трябваше той да е условието, за да се сдобият с този великолепен жребец? Ако конят не бе такова съкровище…
Мегън затвори вратата на кабинета, обърна се и налетя право на мъжа, за когото мислеше. Беше забравила напълно, че му бе казала да я чака в салона.
Ръцете й автоматично се вдигнаха и се вкопчиха в мекия бял лен на ризата му. Мускулите му трепнаха под пръстите й и това непристойно докосване, макар и съвсем неволно, накара бузите й да пламнат. Тя отскочи назад, но го стори толкова рязко, че настъпи шлейфа на роклята си и едва не се строполи на земята. Докато Мегън яростно се мъчеше да оправи оплетените си поли, Девлин Джефрис се смееше весело.
— Жените наистина имат навика да падат в краката ми, но обикновено не го правят при опит да избягат от мен.
— Вулгарните ти намеци могат да накарат една жена дори да изпадне в несвяст, не се и съмнявам — тросна се Мегън, преди да вдигне очи към него.
По-добре да не беше го правила. Той все още бе прекалено близо до нея и все още бе толкова красив. Дъхът й спря. Божичко, тези очи бяха тъй прекрасни, с такъв съвършен синьо-зелен цвят, и толкова подхождаха на смолисточерната му коса!