Но съзнанието, че е направил грешка — нелепа грешка, трябваше да признае, — не му помагаше да се успокои. Той реши, че е имал всички основания да бъде раздразнен — хм, меко казано. Да се откаже доброволно от удоволствието да я прелъсти, смятайки я за целомъдрена, само за да разбере, че тя в действителност щедро предлага прелестите си на всеки срещнат, бе повече от достатъчно като основание. Но не, тя не правеше нищо подобно, а Девлин все пак трябваше да се въздържа. Ето значи какво подклаждаше буйния огън на яростта му.
— Какво правиш тук, зверче? — Киселият му тон бе в пълно съзвучие с настроението му.
Мегън не се обърна, но тялото й се изопна, което му показа, че е познала гласа му. Тя бавно отпусна ръка и избърса небрежно полепналите по дланта й кристалчета захар в полата си. Цезар никак не хареса това и изпъна шия през вратата на обора, искайки още.
— Ще съм ти много признателна, ако се обръщаш към мен както подобава…
— Притрябвала ми е твоята признателност.
— …или ако въобще не се обръщаш към мен; за предпочитане второто.
Едва сега Мегън се извърна с намерение да каже още нещо. Но от устните й се отрони само едно тихичко „О!“, защото Девлин не носеше нищо друго, освен панталоните си, а те на всичко отгоре бяха полуразкопчани — по разбираеми причини — и разкриваха значителна част от тялото му от пъпа надолу. Очите й — безпомощни, любопитни, сякаш омагьосани — се плъзнаха по тази гола, златиста кожа, по широките рамене, по дългите, мускулести ръце, по мощния гръден кош, който се стесняваше, преди да стигне до плоския корем, по силните, но изящни хълбоци. Горната част на гърдите му бе гъсто обрасла с черни косми, но покрай зърната имаше само няколко кичура. По-надолу тялото му беше съвсем гладко, чак до пъпа, откъдето се спускаше нова ивица косми, която потъваше в панталоните. А под нея имаше огромна издутина, която заплашваше да разкъса и малкото закопчани копчета.
Погледът й не можа да продължи. Остана прикован с напрегнато удивление върху най-интимната част от тялото му и Девлин усети, че е останал без дъх, усети как възбудата му се удвоява под този настойчив поглед и не можеше да повярва, че всичко това се случва отново. Беше си легнал с панталоните просто от благоприличие, просто защото вратата на стаята му не се затваряше. Ако ги беше свалил снощи, сега щеше да стои пред нея гол-голеничък, защото в яростното си желание да убие любовника й бе скочил от леглото без изобщо да се замисли дали е облечен или не. Дали тя пак щеше да го гледа толкова втренчено, ако наистина бе чисто гол? Не знаеше защо, но му се струваше, че да.
— Ако вратата ми можеше да се затваря, сега щеше да имаш много повече за гледане, понеже обикновено спя гол. Но това все още може да се поправи. Искаш ли да ги сваля?
Очите й се бяха взрели сепнато в неговите още при първия звук, но сега, след като думите бавно стигнаха до съзнанието й, и преди бузите й да се изчервят, Мегън се ококори и побягна. Но не достатъчно бързо. Към досегашния гняв, клокочещ във вените на Девлин, се беше прибавило и желанието, разпалено от погледа й и това пробуди у него някакъв първичен, животински инстинкт. Този път нямаше да й позволи да избяга. Той скочи след нея и дългите му крака съкратиха разстоянието помежду им само за секунди. И преди Мегън дори да си помисли да извика, Девлин я завъртя, придърпа я към себе си и я целуна.
В първия момент тя не почувства нищо друго, освен шок, последван — при спомена за последните му думи — от страх. Краката й не докосваха земята. Девлин стискаше здраво плитката й при тила, за да не й позволи да избегне жадната му уста. Тялото й бе прилепено към неговото. Но Мегън все пак започна да се съпротивлява, като го заудря по раменете и ръцете. Не можеше обаче да стигне до гърдите му, защото бе притисната твърде плътно към тях.
Това, което правеше той, никак не й хареса. Устните му й причиняваха болка. Ръката му, която я държеше във въздуха, със сигурност щеше да строши поне едно от ребрата й. Другата му ръка дърпаше болезнено плитката й и Мегън имаше чувството, че благодарение на това, както и на собственото си ожесточено мятане, ще загуби половината си коса. И на всичко отгоре не можеше да диша — наистина, задушаваше се. За щастие, точно когато вече започваше да вижда звезди пред очите си, инстинктът за самосъхранение й подсказа да поеме малко въздух през носа, но това разрешаваше само един от проблемите й. Затова тя продължи да го удря, да се дърпа, да скубе косата му. Но той не й обръщаше никакво внимание и устните му продължаваха да бъдат здраво впити в нейните.