— Никога не съм се занимавала със снабдяването на междупланетен кораб — поклати глава Елена, в гласа й прозвуча нескрито колебание.
— Не е трудно — успокои я той. — Ще видиш как ще се оправиш без дори да усетиш. След като аз мога да го правя, ще го направиш и ти… — Пое си дъх и побърза да премине нататък, просто защото очакваше резонния въпрос кога се е занимавал с подобни неща: — Изчислявай така, че запасите да ни стигнат за осем седмици, дори малко повече… Но не много, тъй като парите няма да стигнат. Екипажът се състои от пилот-офицера, борд-инженера, сержанта, аз и майор Даум. Вдругиден трябва да излетим.
— Добре, ще започна с… — Елена изведнъж млъкна, черните й вежди се извиха като змийчета. — Ами аз? Да не си въобразяваш, че ще ме оставиш тук, докато вие…
Майлс коварно се измъкна, махайки с ръка към Ботари:
— Това зависи от баща ти… — поколеба се за миг, после добави: — И от баба, естествено…
— Тя е добре дошла в дома ми и може да остане колкото желае — отвърна госпожа Нейсмит. — Но, Майлс, ти едва пристигна и вече…
— Няма да ви се размине гостуването ми, госпожо — увери я Майлс. — Просто ще променим датата на завръщането си в Бараяр. Сега поне не бързам за училище или нещо друго…
Елена гледаше баща си и мълчеше, в очите й се четеше гореща молба. Ботари изпусна въздуха от гърдите си, очите му изпитателно се местеха от госпожа Нейсмит на дъщеря му, а оттам на холовидния екран. Едва ли някой беше в състояние да разбере какви мисли му минават през главата. Елена едва се удържаше на едно място, вълнението й беше толкова силно, че сигурно щеше да я доведе до някоя глупост.
— Майлс… Милорд! — не издържа тя. — Ти можеш да му заповядаш и…
Майлс я спря с вдигната длан и поклащане на глава. Сигнал, че трябва да изчака.
Госпожа Нейсмит прикри усмивката си с длан.
— Ще ми бъде много приятно, ако останеш край мен, миличка — рече. — Все едно, че отново си имам дъщеря… Разбира се, ще се срещаш с млади хора, ще ходиш на забави… Имам едни приятели в Куорц, които могат да те заведат на сафари в пустинята… Аз вече съм твърде стара за подобни забавления, но на теб ще ти хареса…
Ботари притеснено се размърда. В Куорц живееха главно хермафродити, които той ненавиждаше въпреки определението на госпожа Нейсмит, според което „хермафродитите са добри хора, но нерешителни и двойствени по природа“. Но госпожа Нейсмит ги защитаваше от чисто патриотични подбуди, докато Ботари изпитваше истински бараярска ненавист към разюзданото им сексуално поведение. От друга страна той самият беше отнасял Майлс на ръце след поредната бетианска забава, да не говорим за неприятностите, свързани с едно сафари в пустинята… Майлс изви глава и хвърли един благодарствен поглед на баба си, която ги гледаше с присвити очи и продължаваше да се усмихва.
На Ботари обаче никак не му беше до смях. С госпожа Нейсмит си имаше стари сметки за уреждане, свързани главно с тъй нареченото „културно възпитание“ на Майлс. Младежът усети как в корема му се появява огромна топка, очите му не се отделяха от мрачното лице на Ботари.
— Тя идва с нас! — изръмжа най-сетне великанът. Елена с мъка се удържа да не плесне с ръце, особено след изредените от госпожа Нейсмит заплахи… Вътре в себе си беше твърдо решена да не остане тук, дори ако баща й беше отказал. Очите на Ботари мрачно се плъзнаха по светналото лице на дъщеря му, после, придобили обичайното си безизразно изражение, се заковаха върху Майлс.
— Моля за извинение, милорд — промърмори той. — Ще отида да чакам в хола докато се приготвите за излизане. — Огромните му длани леко потрепваха, но останаха прилепени за панталоните.
Върви, въздъхна в себе си Майлс. Очевидно имаш нужда от възстановяване на равновесието. Малко ти дойде нанагорно, но никой не обича да го дърпат за опашката…
— Хей, какво го жилна чак толкова? — попита Мейхю след като вратата се затвори зад гърба на Ботари.
— О, господи, дано не съм го засегнала… — въздъхна госпожа Нейсмит, после понижи глас и сякаш на себе си промърмори: — Голям дървеняк…
— Ще се оправи — успокои ги Майлс. — Просто му трябва малко време. А ние трябва да се залавяме за работа. Вече знаеш какво ни трябва, Елена. Пълно зареждане за двучленен екипаж плюс четирима пътници.