Следващите четиридесет и осем часа бяха безкрайно напрегнати. Подготовката на стария кораб за 8-седмичен полет в рамките на този кратък срок беше нещо почти немислимо дори и при нормален товар, а сега бяха принудени да мислят и за камуфлаж. Налагаше се закупуването на някаква стока за износ, изваждането на съответния транспортен документ за нея, който трябваше да включи в себе си и действителната пратка, трябваше да се уреди и качването на специалните кранове за прикрепване на товара — при това така, че да не предизвикат подозрение. Те щяха да се използват едва след излитането за пренареждането на товарния отсек. Най-важна и съответно най-скъпа беше изключително модерната бетнанска апаратура за симулативна гравитация, с чиято помощ Майлс се надяваше да избегне проверката на кораба от страна на озеранските наемници. Наложи му се да използва цялото политическо влияние, което даваше името на баща му, за да убеди компанията-производител в необходимостта от сделката. Просто защото тази апаратура беше ембаргова и за доставката й се изискваше специално разрешение.
Когато уредите за симулативиа гравитация пристигнаха, Майлс притеснено се взря в дебелата като енциклопедия инструкция за монтиране и ползване. Разлисти няколко страници и започна да изпитва сериозни съмнения относно инженерната квалификация на Баз Джесек. С течение на времето обаче те отстъпиха пред подозрението, че този човек изобщо няма да се появи. Нивото на зелената течност в бутилката на Мейхю (вече окончателно приватизирана от Майлс) стремително спадаше, самият Майлс се потеше от безсъница и притеснение.
Бързо откри, че летищните власти не изпитват никаква охота от предложението му да плати услугите им с кредитна карта. Това го принуди да използва всичките си налични пари, които на Бараяр изглеждаха доста внушителна сума, но тук се стопиха буквално за часове. Станал по принуда изобретателен, младежът смени билета си за обратния полет от първа на трета класа, после стори същото с билета на Ботари, а накрая и с този на Елена. След което трите билета, издадени от престижна междупланетна транспортна компания, бяха заменени за обратен полет с агенция, за която дори не беше чувал. В крайна сметка и тези билети бяха обърнати в налични пари, а Майлс промърмори едно засрамено „Като се върнем ще купя нови билети на всички, или пък ще откараме някаква стока на Бараяр с нашия РГ-132…“ В края на напрегнатите две денонощия откри, че балансира като въжеиграч върху опасно полюшваща се финансова пирамида от истини и лъжи, кредити и плащания в брой, аванси срещу вече уговорени аванси, малко изнудване и фалшива реклама, нови полици върху вече ипотекираната земеделска земя…
Натовариха продуктите, малко след това пристигна и товарът на Даум, скрит в пластмасови каси със странна форма. Появи се и Джесек, който провери навигационните системи и веднага се залови с отстраняването на някои дребни повреди. Багажът на екипажа беше проверен надве-натри от митническите служители, после изпратен на борда. С някои хора се сбогуваха, други старателно бяха заобиколени. Майлс излъга Ботари, че е разговарял с лейтенант Крой и облекчено сви рамене когато сержантът отказа да прояви интерес към характера на този разговор. Най-накрая всичко беше готово и те заеха място на площадка 27 на космодрома Силика, готови за излитане.
— Летищна такса триста и десет бетиански долара — отсече началникът на карго-службата и на лицето му се появи любезната усмивка на гладна акула. — Чужда валута не се приема.
Майлс нервно прочисти гърлото си, стомахът му се превърна в оловна топка. Светкавично изчисли финансовото им състояние и откри това, което отдавна знаеше — то беше плачевно. Ресурсите на Даум бяха изчерпани докрай и ако правилно беше чул, той се готвеше да се измъкне от хотела без да си плати сметката. Мейхю бе вложил скромните си средства в поправките на кораба, а самият Майлс отдавна беше прибягнал до последния източник на финансиране — заем от баба си. Тя бе достатъчно любезна да го нарече „инвестиция“, но това не променяше състоянието на нещата. Просто взе парите и побърза да ги изхарчи.
Преглътна с чувството, че топката в корема му представлява последния остатък от това, което някога беше наричал своя гордост. Дръпна Ботари настрана и смутено понижи глас:
— Виж какво, сержант… Знам, че татко ти отпусна някакви пътни пари…
Ботари сви устни и замислено го погледна. Несъмнено си даваше сметка, че сега е момента да сложи край на цялата налудничава експедиция и спокойно да се върне към досадата на досегашния си живот. Бог е свидетел, че баща ми би го оправдал, отчаяно въздъхна Майлс, но все пак не се предаде.