Посланието завърши с няколко технически указания, после гласът добави: „Заповед на адмирал Юан Озер, главнокомандващ Свободната озеранска наемна флота, съгласно договор, сключен със законното правителство на Пелиас, Тау Верде IV“
— Законно правителство! — избухна ядно Даум. — Пелианци! Проклети престъпници!
Майлс подсвирна и отправи поглед в стената на кабината. Ако бях истински предприемач, решен да разтовари стоката си на всяка цена там долу, какво щях да направя, запита се той. Няма да бъда много щастлив, ако предам пилота си като заложник, но от друга страна не бих си позволил да пренебрегна предупреждението… Значи, кротката…
— Ще спазваме инструкциите — промълви на глас той.
Забавиха се около половин ден в близост до мястото на топлинния скок. За последен път огледаха камуфлажа на товара и репетираха ролите си. Майлс дръпна Мейхю настрана и го погледна в очите.
— Казвай какво мислиш, Ард — започна директно той. — Искаш ли да се откажеш?
— А мога ли? — мрачно попита пилотът и хвърли кос поглед към изправилия се наблизо Ботари.
— Не мога да ти заповядам да станеш заложник — отвърна Майлс. — Но ако приемеш доброволно тази роля, аз ти давам дума да се боря за теб. Вече съм дал клетва като твой рицар-господар, но мисля, че не си много наясно с нея…
— Какво ще стане, ако не искам да бъда доброволец?
— Навлезем ли в космическото пространство на Тау Верде, ние няма как да откажем да те предадем. Следователно нямаме друга алтернатива, освен да се извиним на Даум за изгубеното време и пари, след което да потеглим обратно. — От гърдите на Майлс се изтръгна тежка въздишка: — И ако Калун се е появил в посолството за това, което си мисля, ще се наложи да започнем процедура по продажбата на кораба. Тогава единствената ни надежда ще бъде да се върнем отново в изходно положение, с цената на известни загуби, разбира се… — Замълча, после замислено добави: — Може би ще открия начин да покрия и разходите на Даум…
— Ами ако… — Мейхю вдигна глава и го погледна с интерес: — Ами ако поискат да вземат за заложник не мен, а сержант Ботари? Какво ще направиш тогава?
— Как какво — усмихна се Майлс, после поклати глава: — Тогава нещата стават различни — той е мой ординарец…
— А аз не съм, така ли? — иронично подхвърли Мейхю. — Е, тогава Държавният департамент може да бъде спокоен…
— Аз съм твой рицар-закрилник — каза Майлс след дълго мълчание. — А ти сам ще решиш какъв си…
Мейхю сведе поглед и уморено разтърка челото си, единият от пръстите му леко поглаждаше трансплантацията на слепоочието му. После вдигна глава и в очите му се появи носталгичното изражение, което Майлс вече познаваше от погледа на Баз Джесек.
— Вече и аз не знам какъв съм — промърмори пилотът. — Но ще извърша топлинния скок, пък после да става каквото ще става!
Миг на главозамайваща слабост, няколко секунди болезнена празнота в съзнанието и топлинният скок към Тау Верде IV се превърна във факт. Майлс потисна нетърпението си, настани се удобно в командната зала и зачака. Времето, което за него се измерваше в секунди, при Мейхю беше равно на часове, благодарение на имплантираните в мозъка му балансьори на ускорението. Какво ли изпитват пилотите по време на топлинно-ускорителен скок? Какво става с онзи „късметлия“, който веднъж на десет хиляди скока изчезва без следа заедно с кораба си? „Дано скочиш заедно с кораба си в ада“ — тази ругатня пилотите употребяваха само в краен случай, въпреки пиперливия си речник.
След известно време Мейхю свали шлемофона си и дълбоко въздъхна. Лицето му беше сиво и набраздено, безкрайно уморено от концентрацията на скока.
— Здравата ме разтърси — промърмори той, разтърка очи и се усмихна на Майлс: — Това пътуване няма да е обикновено, момче. Обещава много изненади…
Майлс пропусна непочтителното обръщение край ушите си. Остави Мейхю да почива, извъртя стола си и включи външните камери.
— Къде ли са? — промърмори след няколко секунди наблюдение той. — Не ми казвайте, че всичко е готово за празника, но гостите няма да се появят… — Обърна се към Мейхю и нетърпеливо попита: — На мястото ли сме?
— Момче — въздъхна Мейхю. — След топлоускорителен скок ти или си на мястото, или си на дъното на пъкъла, някъде между Антарите и Оз… — Очите му все пак пробягаха по навигационните уреди: — По всичко личи, че сме там, където трябва да бъдем…
Изминаха четири пълни часа преди на екраните да се появи първия патрулиращ кораб. Нервите на Майлс бяха опънати до крайност. Корабът лениво се плъзгаше към тях, в силуета му се долавяше неприкрита заплаха. Минута по-късно се осъществи радиовръзката. Гласът на оператора беше мързелив и отегчен, сякаш току-що го бяха събудили от сън. Съобщи им да очакват совалка за свръзка, миг по-късно малкият летателен апарат се отдели от корпуса на бойния кораб. Майлс отиде в секцията за скачване, през ума му пробягаха всички възможни сценарии. Даум е подведен от сънародниците си, които по-късно не само са се предали на агресора, но и са започнали да му служат. Войната е свършила, загубена от армията, която би трябвало да плати за доставката. Останали без работа, наемниците са се превърнали в пирати и сега сигурно ще ми откраднат кораба… Нещо в детектора им за симулативна гравитация е излязло от строя и ще започнат да проверяват товара ръчно… Тази мисъл беше толкова натрапчива, че той почти престана да диша и веднага откри човека с детектора сред тълпата наемници, която изпълни секцията.