Елена извърна глава и срещна пламтящия поглед на Майлс, всичко й стана ясно. Устните й леко помръднаха, очите й хладно измериха разстоянието до Аусън.
— Хайде, сержант! — извика Майлс и литна срещу наемника, който си бе избрал. Оказа се, че това е онзи, който беше подпирал стената по време на инспекцията. Помещението сякаш експлодира.
Един стол, кой знае кога и как развинтен от пода на залата, свирна във въздуха и се стовари върху главата на войника с нервопаралитичната капсула. Зает с противника си, Майлс само чу тежкото изпъшкване на втората жертва на Ботари. Реагирал светкавично на промяната в обстановката, Даум измъкна станъра от ръцете на войника до себе си и го подхвърли в скута на смаяния Мейхю. Пилотът го завъртя в ръцете си, сякаш не знаеше какво да прави с него, после се съвзе, насочи оръжието и натисна спусъка. За съжаление станъра се оказа незареден.
Тресна иглов имплодер, зарядът избухна в насрещната стена. Майлс заби лакът в корема на жертвата и получи потвърждение на първоначалната си хипотеза — тоя тип беше пиян до козирката. Привел се напред, войникът започна да повръща с пронизително хълцане, Майлс стисна врата му с цялата сила на мускулите си. Онзи потръпна и бързо омекна. Предава ли се, замаяно се учуди младежът и извърна главата му към себе си. Едва тогава разбра, че човекът е в безсъзнание.
Един от наемниците получи страхотен удар от Ботари и отлетя по посока на Мейхю. Пилотът най-сетне намери приложение на незаредения станър и го стовари върху главата на нещастника. Онзи се отпусна на колене, а Мейхю, сякаш правеше непознат експеримент, започна да го налага с тежката тръба.
— Не така! — процеди Ботари, озовал се за миг до командното табло. Грабна станъра от ръцете на Мейхю и го стовари с плоската част върху главата на наемника. Онзи се просна по очи и остана неподвижен.
Без да губи нито секунда, сержантът се втурна да помага на Даум. Обезвредил и неговия човек, той се завъртя и понечи да се втурне към вратата, но изведнъж се закова на място. До ушите му долетя тъп удар, последван от вик на болка и изненада. Капитанът на наемниците се просна на пода с разкървавено лице, а Елена скочи като тигрица отгоре му.
— Достатъчно, Елена — хладно процеди Ботари и опря мембраната на пленената нервопаралитична капсула в слепоочието на Аусън.
— Не, сержант! — изкрещя Майлс. Побелели от страх, очите на капитана не можеха да се отделят от блестящото оръжие.
— Ще му счупя краката! — беснееше Елена. — Ще му потроша всичките проклети кости и няма да престана докато не го направя един метър от земята! Пък тогава ще видим кой е Дребосък!
— После, момичето ми — обеща Ботари. Междувременно Даум откри един зареден станър и му го подаде. Сержантът натисна спусъка и приспа капитана на наемниците, после започна да обикаля залата и да прави същото с останалите. Свърши с въздишка на облекчение, изправи се и погледна към Майлс: — Не трябва да забравяме, че оттатък има още трима, милорд.
— Аха — промърмори Майлс и бавно започна да се надига. Плюс още поне единадесет на кораба им, помисли си той. — Ще успеете ли да ги обезвредите двамата с Даум?
— Няма проблеми — кимна Ботари, подхвърли нервопаралитичната капсула в ръката си и колебливо добави:
— Но мисля, че е по-добре да ги убием в честен бой, отколкото да сторим това по-късно — когато вече сме ги взели в плен…
— Надявам се да не се стига дотам, сержант! — остро отвърна Майлс, започнал да осъзнава ситуацията, в която бяха изпаднали. — Засега ще ги зашеметим, а после ще мислим какво да ги правим!
— Мисли бързо, милорд — посъветва го Ботари и безшумно изчезна зад вратата. Даум замислено прехапа устни и го последва.
Майлс вече беше започнал да разсъждава.
— Хей, сержант — тихо повика той. — Остави един тях в съзнание!
— Слушам, милорд.
Майлс се обърна, подхлъзна се в локвичката кръв, изтекла от носа на капитана и замалко не се просна по очи.
— Господи, ами сега какво да ги правя? — промърмори отчаяно той, оглеждайки касапницата наоколо.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Елена и Мейхю го гледаха в очакване, а Майлс внезапно осъзна, че по време на боя не беше видял Баз Джесек. Огледа се и го откри в дъното на залата, облегнат на стената. Очите му приличаха на дупки върху бялото като вар лице, дишането му беше плитко и разпокъсано.
— Ранен ли си, Баз? — извика загрижено Майлс. Инженерът само поклати глава, очите му се отклониха встрани. А Майлс разбра защо не беше го забелязал.
Противникът ни превъзхожда трикратно, започна да съобразява той. Следователно ми трябват всички, абсолютно всички!