На вратата се почука. Влязоха Даум и Ботари, пред себе си водеха наемник с вързани ръце. Сребристите кръгове на слепоочията и челото му показваха, че е пилот-офицер. Ботари го е избрал, защото знае сигналните кодове, съобрази Майлс и сърцето му се сви от тревога. Брадичката на пленника беше вирната, от цялото му поведение се излъчваше предизвикателство.
— Баз, вземи Елена и майора и започвайте да пренасяте тези типове в товарен отсек 4, който е празен — заповяда той. — След някое време ще се събудят и сигурно ще станат изобретателни, затова вратата трябва да се завари. После разпечатайте помещението с оръжията, вземете станъри и плазмени лъкове и заемете място в совалката. След няколко минути ще се видим там.
Когато Елена изтегли и последното безчувствено тяло — това на наемническия капитан, чиято глава потрепваше по всички препятствия на кабината — Майлс затвори вратата и се извърна към пленника.
— Бих искал да не губим време — меко, почти извинително започна той. — Трябват ми вашите кодове. Ако проявите разум и ми ги съобщите веднага, ще си спестим много неприятности.
Устните на наемника пренебрежително се свиха.
— Ти ще си ги спестиш — промърмори той. — Ама май не разполагаш с „хапчетата на истината“, а? Съжалявам, Дребосък, нямаш късмет!
Ботари помръдна с гневно проблеснали очи, но Майлс му направи знак да се въздържи:
— Още не, сержант.
— Прав си, че не разполагаме с тези хапчета — въздъхна той, обръщайки се отново към наемника. — И аз съжалявам, но все още разчитам на твоето сътрудничество.
— Ами вземи си го тогава, Дребосък! — ухили се подигравателно онзи.
— Нямаме намерение да убиваме приятелите ти — подхвърли с надежда Майлс. — Неутрализирахме ги за известно време и това е всичко.
— Времето работи за мен — вирна глава наемникът. — Готов съм на всичко. Убиеш ли ме, няма да проговоря…
Майлс направи знак на Ботарн и двамата се отдалечиха.
— Това е по твоята част, сержант — тихо промълви той. — Този тип има право. Какво ще кажеш, ако направим опит за абордаж на сляпо, без кодове? Едва ли ще има някаква разлика, в случай, че получим фалшиви… Но така бихме избегнали евентуалното насилие… — Ръката му нервно се стрелна по посока на пилота.
— По-добре да имаме кодовете — решително тръсна глава Ботари. — С тях е далеч по-безопасно.
— Не виждам как можем да ги получим.
— Остави тази работа на мен, милорд. Зная как да се оправям с пилоти.
Изражението на лицето му беше такова, че Майлс се разтревожи. Решителността на сержанта беше добре дошла, но в нея се долавяше и още нещо, особено обезпокоително.
— Трябва да решиш веднага, милорд.
Майлс си помисли за Елена и Мейхю, за Даум и Джесек. Тези хора му се бяха доверили, затова сега бяха в това опасно положение.
— Действай, сержант — тръсна глава той.
— Може би ще предпочетеш да изчакаш в коридора…
— Не, това е моя заповед — отвърна със свито сърце младежът. — Ще присъствам на изпълнението й.
— Както желаеш — склони глава Ботари и кимна по посока на ножа, който Майлс си беше взел обратно от колана на безчувствения капитан. — Трябва ми този нож.
Майлс с нежелание му го подаде. Лицето на Ботари омекна пред съвършената красота на оръжието, пред гъвкавата и остра като бръснач стомана.
— Такива вещи отдавна вече никой не прави — промърмори с благоговейно той.
Какво си намислил, сержант, безмълвно се запита Майлс. Ако нареди на пленника да си свали панталоните, моментално ще прекратя операцията, закани се в себе си той. После пристъпи обратно към пилота, чието поведение продължаваше да бъде натрапчиво предизвикателно.
— Моля ви да ни сътрудничите, сър — направи последен опит той, продължавайки да се държи почтително.
— Просто не става, Дребосък — ухили се пилотът. — Не се страхувам от болката.
Но аз се страхувам, въздъхна Майлс и се дръпна назад:
— Твой е, сержант.
— Хванете го здраво! — нареди Ботари. Майлс стисна дясната ръка на пленника, а Мейхю — с озадачено лице — хвана лявата.
Наемникът вдигна глава към Ботари и усмивката му се стопи. Устата на сержанта се бе разкривила в гримаса, която Майлс никога не беше виждал и инстинктивно се надяваше да не види и в бъдеще. Пленникът нервно преглътна.
Ботари доближи върха на кинжала до сребристия кръг на дясната скула на пилота и ловко го вкара отдолу. Очите на наемника се изцъклиха, лицето му пребледня.
— Ти няма да посмееш… — Около кръга се появиха няколко капчици кръв, човекът си пое въздух и извика: — Чакай!…