И на него не му харесва гледката, каза си Майлс.
— Не трябва ли инсталация с толкова важно стратегическо значение да се охранява по-добре? Пелианците и озеранците със сигурност биха я извадили от строя, нали? Къде са ви патрулните кораби?
— Не зная — овлажни устни Даум без да откъсва поглед от екрана.
— Имаме пряка връзка, сър — обади се свързочникът на наемниците.
На екрана се появи фелицианец, облечен в униформа на полковник.
— Фехун! — извика с облекчение Даум. — Слава тебе, Господи!
Майлс изпусна въздуха от гърдите си. В един кратък, но ужасен миг в съзнанието му изплува предположението, че няма да успее да разтовари нито стоката на Даум, нито своите пленници. И това, което го чака после. Ботари правилно беше преценил, че след седмицата върховно напрежение всички ще бъдат на прага на изтощението. Майлс едва се държеше на крака, единственото му желание беше всичко да приключи и да си почине.
В залата се появи лейтенант Торн. Усмихна се и отдаде чест, а Майлс си представи лицето му в момента, в който разбере измамата. Стомахът му се сви на топка. Отвърна на поздрава и побърза да насочи вниманието си към разговора на Даум. Може би ще успея да съм някъде по-далеч когато пружината щракне, въздъхна с надежда той.
— …наближаваме — завършваше изречението си Даум. — Къде са хората? Базата изглежда мъртва.
По екрана пробягаха електростатични искри, после униформеният сви рамене.
— Преди няколко седмици отблъснахме мощно нападение на пелианците. Слънчевите батерии са повредени, всеки момент очакваме ремонтните бригади.
— Как вървят нещата у дома? Освободихме ли Баринт?
Ново електростатично смущение. Седнал зад бюрото си, полковникът бавно кимна с глава:
— Бойните действия се развиват добре.
На бюрото пред него имаше имаше фигурка на кон, направена от запоени помежду си употребявани електронни компоненти. Без съмнение дело на някой талантлив служител в рафинерията, търсил занимание в свободното си време. Майлс си спомни за дядо си, после се запита какви ли са конете на Фелиция. Дали технологическият упадък е толкова голям, че отново са се завърнали към кавалерията?
— Чудесно! — извика Даум, очевидно доволен да види познато лице. — Забавих се на Бета прекалено дълго, какви ли не мисли минаваха през главата ми… Радвам се, че всичко е наред. Като слезем долу ще те черпя едно питие, стари приятелю! Ще се чукнем за здравето на Премиера… Как е Мирам?
Смущения по трасето.
— Семейството е добре — важно отвърна полковникът.
Нови смущения.
— Бъди готов за инструкциите по окачването.
Майлс спря да диша. Кончето се появи до лявата ръка на полковника, а само допреди миг беше вдясно.
— Добре — усмихна се Даум. — После ще си поговорим, без проклетите смущения по трасето… Ти ли си причина за тези бели снежинки?
Кратки смущения, после полковникът рече:
— Свързочното ни оборудване претърпя известни повреди при атаката на пелианците… — Кончето отново се завърна вдясно, по екрана затичаха бели линии. — Чакай инструкциите! — Кончето пак отиде вляво. Майлс беше готов да изкрещи.
Овладя се с усилие на волята и направи знак на свързочника да изключи линията.
— Капан! — обяви той.
— Какво?! — смаяно вдигна глава Даум. — Фехун Бенар е стар мой приятел! Никога не би предал нашата…
— Изобщо не си разговарял с полковник Бенар. Това беше компютърна симулация.
— Но гласовите отпечатъци…
— Те наистина са негови, но записани предварително. На бюрото му имаше нещо, което постоянно се местеше по време на електростатичните смущения. А самите смущения се вкарваха в линията нарочно, за да прикрият пропуските. Проявили са небрежност, тъй като ясно личи, че отговорите на полковника са записвани по различно време…
— Пелианци! — презрително изръмжа Торн. — Нищо не могат да направят като хората!
Лицето на Даум посивя:
— Но той не може да бъде предател!
— Разполагали са с достатъчно време, за да го пречупят — каза с въздишка Майлс. — Начини за това колкото щеш! Бас държа, че преди няколко седмици наистина е имало нападение на пелианците, но то за съжаление не е било отблъснато…
Край на всичко. Ще бъдат пленени. РГ-132 и неговият товар ще бъдат конфискувани, а Даум ще бъде взет в плен. Що се отнася до Майлс и хората му, те ще извадят голям късмет ако не бъдат разстреляни на място, а само интернирани. После го чака връщане в Бараяр, съответният скандал. Бетианецът Калун ще подаде граждански иск с Бог знае какви претенции, накрая ще трябва да се изправи и пред най-страшния съд — този на баща му. Запита се дали няма да попадне в затвора на Бета, ако се откаже от третостепенния дипломатически имунитет… Не, не става. Бетианците не затварят нарушителите на закона, а се захващат да ги лекуват…