Карина вирна брадичка.
– Няма да позволя на никого да ме накара да прекарам остатъка от живота си в криене.
– Не мога да те обвинявам. Искам да предложа компромисен вариант – каза Остин. – Тази вечер остани при мен. Ще приготвя великолепна вечеря – ще поръчам нещо тайландско. Предлагам да поспиш, за да преодолееш следполетната умора, а на сутринта ще започнеш на свежа глава.
– Ще ми е много приятно – отговори Карина без колебание.
Пилотът оповести, че самолетът се приближава към летище „Дълес” и след петнайсет минути ще са на земята. Остин погледна от другата страна на пътеката. Дзавала спеше като мъртвец. Приятелят му можеше да заспи на легло от гвоздеи и да скочи при първо повикване, готов за действие.
Остин извади мобилния телефон от якето на Дзавала и се обади на семейство Траут. Вдигна Пол. Остин му съобщи, че се е върнал от Турция и попита дали Пол и Гамей са получили папката на Джеферсън.
– Прочетохме я – отговори Пол. – Придобихме доста добра представа как изглежда един кораб от Тарсис, но ни трябва повече информация, за да направим предположения за курса. Трябва да ти кажа и още нещо, Кърт. Проследихме една нишка до Американското философско общество и попаднахме в същинско змийско гнездо.
– Трудно ми е да си представя тази достопочтена институция на знанието като гнездо на усойници.
– Времената се менят. Малко след като посетихме библиотеката, убиха една от библиотекарките. И помощничката ѝ щеше да я сполети същата участ, ако с Гамей не бяхме дошли точно навреме, за да прогоним убиеца.
– Успяхте ли да го видите?
– Да. Едър мъж, с бебешко лице и кръгли сини очи.
– С господина се познаваме. Помощничката добре ли е?
– Уплашена е. Убедихме я, след като полицията приключи с разпита ѝ, да се махне от Филаделфия. Искаше да се отбие в апартамента си. Ние настояхме да дойде направо в Джорджтаун. Гамей ѝ даде назаем малко дрехи, които горе-долу ѝ стават.
– Искам да говоря с нея. Какво ще кажеш за седем часа сутринта утре?
– Поничките и кафето са от нас. Не ми разказа за пътуването си до Истанбул.
– И в Турция страдат от проблема с масовото нахлуване на змии. До утре сутрин!
Лекото сътресение от докосването на колелата на самолета в пистата събуди Дзавала от дълбокия му сън. Той погледна през прозореца.
– Толкова скоро ли пристигнахме?
Остин му подаде мобилния телефон.
– Проспа цялото пътуване над Атлантика
Дзавала изду бузи.
– Благодарение на теб сънувах само кошмари за евнуси.
Самолетът започна бавно да се движи по пистата към специален хангар на НАМПД. Тримата пътници слязоха и внимателно натовариха гипсовите отливки заедно с багажа в един джип чероки от автомобилния парк на НАМПД. Остин остави Дзавала у тях и заедно с Карина продължиха към дома му. Пътьом спряха да поръчат тайландска вечеря.
Вечеряха на верандата под звуците на любимия на Остин прогресивен джаз. Отпиваха бренди, слушаха Джон Колтрейн и Оскар Питърсън и се споразумяха да не обсъждат загадките около Навигатора. Вместо това заразказваха истории от работата си. След всяко приключение на Остин Карина добавяше свое, също толкова вълнуващо.
Комбинацията от бренди и дълго пътуване си каза думата и Карина започна да се унася. Остин я заведе в спалнята във викторианската куличка и, понеже не можа да заспи, слезе в кабинета. Опъна се в едно удобно кожено кресло и впери поглед в кехлибарената течност в чашата си, сякаш се взираше в кристална топка. Умът му минаваше през всички подробности, започвайки със случилото се с нефтената платформа.
Надяваше се да успее да събере отделните детайли в картина, ясна като творба на Рембранд, но вместо това се получи абстрактна картина на Джаксън Полак. Стана от креслото, отиде до библиотеката и извади книгата на Антъни Саксън. Върна се в креслото и се зачете.
Антъни Саксън беше истински авантюрист. Беше си проправил път през джунглата, за да открие отдавна погребани южноамерикански руини. Беше избегнал на косъм смъртта в африканска пустиня. Беше претърсвал безброй прашни гробници и се беше запознал лично с безчет мумии. Ако само една десета от това, което пишеше, отговаряше на истината, Саксън беше изследовател от типа на Хайръм Бингам, Станли и Ливингстън или Индиана Джоунс.
Преди няколко години Саксън бе започнал да се подготвя за най-голямото си приключение. Смяташе да преплава с копие на финикийски кораб от Червено море до бреговете на Северна Америка. Прекосяването на Тихия океан щеше да докаже теорията му, че Офир, легендарната земя, в която се намирали мините на цар Соломон, се намира в Америка. Една нощ обаче корабът изгорял при загадъчни обстоятелства.