Вместо това мисля за Авитас Харпър. Неговото спокойствие, топлината му, начина, по който ме гледа, сякаш съм единственото нещо на света, което има значение.
Дълбока нощ е, когато се връщам, и военният лагер е тих. Намирам го да крачи пред палатката ми, челото му се набръчква, когато ме вижда.
— Знам — казвам, защото имам наизуст неговата реч за Не можеш да се скиташ, ти си Кървавият гарван. — Но трябваше да се погрижа за нещо сама.
— Кажи ми...
— Не мога. — Отстранявам стражите пред палатката ми. — Всичко зависи от мълчанието ми.
— Кървав гарван...
— Хелене — прошепвам му. — Тази нощ ме наричай Хелене.
Той ме наблюдава за момент, преди да ми отправи онази полуусмивка, която ме подлудява. После ме придърпва в палатката, ръцете му в косата ми, устните му върху моите, преди още завесата да се е затворила. Дърпам го към леглото си и ние се стоварваме върху него мълчаливо, жадни един за друг, без дори да се опитваме напълно да се съблечем, докато не утолим желанието си.
По-късно, в малките часове на нощта, се събуждам, с тръпка, преминаваща през тялото ми.
— Какво има? — пита той, ръката му преметната през бедрата ми, все още полузаспал.
— Нищо — казвам. — Върни се да спиш.
— И ти трябва. — Целувам го и си позволявам да погледна тъмните му мигли, острите като ятаган скули, начина, по който кожата му се набраздява, когато се изправя.
— Харпър — казвам колебливо. — Авитас...
— Ммм?
Обичам те. Толкова прости думи. Но те не са достатъчни. Не изразяват това, което искам да кажа.
— Емифал Фирдаант — казвам му.
— Казвала си го и преди. — Той прокарва пръсти през косата ми. — Какво означава?
Не мога да го погледна, когато го казвам. — Нека смъртта ме вземе първа.
— О, не, любов моя. — Той ме притегля към себе си. — Не можеш да си отидеш първа. Не бих могъл да разбера света, ако го направиш.
С това той затваря очи, но аз не мога да спя. Взирам се в тавана на палатката и слушам как дъждът барабани по платното. Емифал Фирдаант, моля се на небесата. Емифал Фирдаант.
Глава 58
Лайя
В мига, когато Елиас и аз се връщаме в лагера, Кървавият гарван се нахвърля върху нас.
— Има проблем с катапултите, Ловецо на души. — Тя носи бойните доспехи на Спиро, косата й е стегната в безупречна плитка. — Къде, по дяволите, бяхте...
Поглежда между нас и светлите й вежди се извиват нагоре, после се свиват, докато забелязва опустошението в очите ми и хладното безразличие в неговите.
Муса се появява до мен. Макар да знае, че изчезнах през нощта, той не казва нищо. Духчетата му се въртят около него, неспокойно облаче.
— Казах им да си тръгнат — казва той, забелязвайки, че ги наблюдавам. — Страхуват се от джиновете. Но отказаха. — Кимва към центъра на лагера. — Дарин те търси, аапан. Той и Спиро са близо до фургона на Мами Рила.
Кимвам благодарно на Книжника и бързам да намеря брат си и ковача. Единият държи чувал, другият — ятаган.
— Подарък за теб, Лайя. — Дарин вдига чувала. — Да върви с твоята коса. Не може малката ми сестра и спасителката на всички ни да се разхожда с несъвпадащи доспехи.
— Сякаш няма достатъчно напрежение — казвам, само наполовина на шега.
Доспехите са леки и гъвкави, но имат и някакво друго усещане, което не мога да назова.
— Изковани са от сенки — казва Спиро. — Научих го от Авгурите. Ще ти помогнат да се сливаш с околността, ще те направят по-трудна за забелязване. И ще те предпазят от огъня на джиновете.
Той закопчава колан около кръста ми, с прикрепени къс ятаган и кинжал. Дарин закача лъка ми на гърба, над косата, и двамата се усмихват, докато ме оглеждат, като двама горди по-големи братя.
Рог на Племето издава предупредителен сигнал. Врагът е наблизо. Поемам дълбоко, успокояващо дъх, докато група Воини в строй пробягва покрай нас към ръба на стръмнината. Количка, пълна с огромни блокове сол, се тътрузи наблизо. Гласът на Елиас отеква из лагера, хладен и спокоен, нареждайки на войските да заемат позиции.
Всички около мен се движат, но аз съм вкоренена в мъртвата земя. Ами ако се проваля? Това не е честна битка. Комендантката разполага с повече от трийсет хиляди мъже. Ние имаме по-малко от една трета от това. Тя има призраци, джинове и орда от Маски. Ние имаме няколко десетки Маски и ефрити, които могат да бъдат отслабени с песен, стомана или огън.
Керис има Нощодателя.
Ние имаме мен.
Ръката на Дарин се стоварва върху рамото ми. Той знае за врявата в главата ми — разбира се, че знае.