Но аз съм забавена от студа на ледения въздух, който удря мокрите ми дрехи. Ломтя напред като пиян мечок, едва успявайки да прескачам палубите.
Кървавия гарван се обръща назад. С един замах на острието си ме освобождава от наметалото ми, което е тежко и мокро. И слава на небесата, че нося риза, защото с още два разреза късото ми яке се разтваря и Кървавия гарван го издърпва.
Въпреки че зъбите ми тракат един в друг, се движа по-леко. Воините са зад нас за момента, но това няма да продължи дълго. Вече виждам група от тях, заобикалящи пазара, пресичайки пътя ни за бягство.
— Не можем да пробием кордона им. — Хелене спира на малка лодка, управлявана от уплашен до смърт момък от Маринците. Той скача във водата, за да ни избегне. Хората от плаващия пазар бързо се отдалечават с прътовете си, купувачи и продавачи, опитвайки се да избегнат бъркотията. Нямаме къде да бягаме.
— Гарване, ще трябва да плуваш под кордона — казва Хелене. — Лайя, ако можеш да използваш невидимостта си, аз ще ги разсея...
Лицето на Кървавия гарван побелява. — Абсолютно не!
Докато спорят, посягам към силата си. Но магията ми ми се изплъзва. Нощния господар. Това чудовище все още дебне в града, блокирайки ме.
— Не е така, Лайя от Сера. — Сиянието се появява до мен този път и е толкова реално, че съм поразена, че спътниците ми не го виждат.
— Махай се — изсъсквам, чувствайки се луда, че говоря с нещо, невидимо за всички останали.
— Нощния господар отслаби силите ти в началото — казва Рехмат. — Това беше преди да ме събудиш. Сега си по-силна. Можеш да изчезнеш. Можеш дори да скриеш тези, които са с теб.
Кървавия гарван изважда лъка си и поваля преследвачите ни един по един. Но те са твърде много.
До мен сиянието на Рехмат пулсира. — Тук ли искаш да умреш, дъще на Мирра и Джахан? — пита то. — Представи си силата си като мантия от мрак. Укрий се в нея. После придърпай Кървавия гарван и Маска вътре.
— Откъде да знам, че не ме лъжеш? Че не си някакво извращение на Нощния господар?
— Доверявай ми се или умри, дете — изръмжава Рехмат.
Дълга лодка се появява от мрака. На борда има Маска и аз замръзвам, страхът ми поема контрол. Тогава Кървавия гарван ме подминава, скачайки върху лодката на Маска, докато нашата плоскодънка се люшка. Маска оголва зъби и изважда ятагани, посрещайки атаката на Кървавия гарван удар за удар.
Друга лодка с войници се блъска в нашата и сега Хелене е зад гърба на Кървавия гарван, бърза и неземна. Те са чудовище с четири ръце, унищожаващо, отблъскващо, предизвикващо хората на Керис да се приближат.
— Те не могат да се бият вечно, Лайя — казва Рехмат. — Посягай към магията. Спаси ги. Спаси себе си.
— Опитах…
— Опитай по-силно. — Гласът на Рехмат, строг допреди, сега е стоманен. — Ти си дете на кедим джаду, момиче. Древна магия. Векове наред чаках някой от кедим джаду да се опълчи на Нощния господар. Ти го направи, славно и безстрашно, а сега трепериш, дете? Сега се колебаеш?
В тона на Рехмат има неопровержимост, която отеква в самото ядро на моето същество. Сякаш съществото просто разкрива нещо, което отдавна е изсечено в дъгата на живота ми. Може би е манипулирало ума ми, или Нощния господар го е направил.
Или може би инстинктът ми е изострен от достатъчно предателства, че когато той пее за истина, аз го слушам. Може би най-сетне вярвам, че победите ми са били, защото реших да се боря, когато други биха се отказали.
Кървавия гарван изстрелва стрели и лодката се люшка под мен. Хелене псува, докато Воините се приближават.
Светът сякаш забавя ход, сякаш времето вече не съществува. Това е момент на съвършен хаос и в него чувам баба си. Където има живот, има надежда.
Няма да приема смъртта. Защо да го правя, когато животът все още гори в жилите ми? Няма да позволя на Нощния господар да победи толкова лесно, когато моят гняв ще го унищожи и моята сила ще освободи Книжниците от иго на неговия ужас.
Изчезни. Сила се разлива върху мен и аз потръпвам от мощта й. Това ли? Това ли мога да правя?
— Представи си мрака, обгръщащ Кървавия гарван и Хелене Артурия — казва Рехмат. — Бързо сега!
Това е по-трудно, защото не разбирам как да го направя. Разтеглям мрака, който ме покрива, и се опитвам да го хвърля върху Кървавия гарван. Тя премигва.
— Пак — подканя Рехмат. — Задръж го този път!
Пот избива на челото ми, докато опитвам отново. И отново. Всеки път Кървавия гарван премигва, макар че изглежда не го забелязва. Маска, с когото се бие, я зяпва объркано и тя го пронизва.