Вятърът запрати сноп дъждовни капки в стъклата на кабината, звукът беше като изстрел от карабина. Катерът се люшкаше на котвата си. Рок хвърли бърз поглед към капитана, но той не го забеляза, зает с даването на кратки команди.
— Вече съм на ръба.
Рок насочи вниманието си към Абраманов, който бързо обработваше данните на телеметричната апаратура.
— Как е положението там?
— Спокойно и тихо. Не като тук… Ей сега ще ти покажа.
Пръстите му включиха видеокамерата и сръчно я настроиха. На екрана на монитора се появи отчетлив образ. Пясъчното дъно на двеста метра под краката им изглеждаше гладко и равно като пустиня.
— Виждам дъното — прошепна с неволно страхопочитание Рок. — Продължавай…
Картината се промени, Рок имаше чувството, че ходи със собствените си крака по полегатия склон. Макар да знаеше, че това е невъзможно, че на тази дълбочина всяко творение на природата с бели дробове би било сплескано от огромния натиск…
— Придвижването е изненадващо лесно — докладва Абраманов. — Склонът не е особено стръмен…
— Но сонарите предупреждават, че положението скоро ще се измени…
— Да, зная това.
Абраманов беше потънал изцяло в чудесата на подводния свят. Какво ли изпитва човек, свързан толкова тясно с машината, която е построил със собствените си ръце, запита се Рок. Той самият едва ли би почувствал нещо особено, но Абраманов положително е на седмото небе…
— Внимавай.
Картината отново се промени. Дъното се наклони, в яркия правоъгълник на прожекторите заплуваха ситни песъчинки и планктон, вдигнати от механичните крака на робота. Малко, почти прозрачно раче пробяга пред камерата и изчезна. Спокойствието отново се възцари.
— Снижаването започва — съобщи Абраманов. Дъждът се превърна в порой, корабът подскачаше над вълните като коркова тапа.
— Изправни ли са механичните системи? — попита Рок, изчака кимването на Абраманов и зададе следващия си въпрос: — Продължава ли наклонът?
— Става по-стръмен. Сонарите отчитат отклонение с половин градус.
— Не е зле…
— Водолаз едва ли би могъл да се справи — подхвърли Абраманов. — Виждаш ли онези пукнатини в дъното?
Рок кимна с глава. Пясъците бяха отстъпили място на шистови скали, между тях зееха дълбоки дупки. — А роботът ще ги преодолее ли? — попита той.
— Няма проблеми.
Корпусът подскочи от тласъка на огромна вълна, Рок изпита чувството, че е изпаднал в безтегловност, и механично посегна към ръкохватката на стената. Ръбът на пукнатината изчезна от екрана, миг по-късно отново се появи, доста далеч от отсрещната стена. Продължи да чака, разтворил широко крака и стиснал ръкохватката. Почти престана да диша от напрежение.
— Проблем…
Стомахът на Рок се сви.
— От какво естество?
— Най-добре да видиш сам…
Картината на екрана се промени, Рок изпита остър пристъп на световъртеж. В следващия миг образът се стабилизира и на екрана се появиха множество остри предмети, забити в пясъка. Вероятно бяха остатъци от разбития самолет.
— Ще ги преодолееш ли?
— Теренът на двадесетина метра пред робота изглежда напълно непроходим — поклати глава Абраманов. — А отвъд него е пропастта…
Не, това не може да е вярно, отчаяно проплака душата на Рок. Целта е толкова близо! Трябва да има начин! Трябва!
Сякаш прочел мислите му, Абраманов вдигна глава:
— Мисля, че ще можем да преминем…
— Кажи как!
— Ако разклатим кабела под предварително изчислен ъгъл, ще мога да прескоча препятствието и да стъпя оттатък…
— Направи го!
— Има и още нещо — колебливо промълви Абраманов.
— Какво е то? — попита Рок, стомахът му нервно се свиваше и разпускаше.
— В момента, в който инерцията ме отпрати оттатък, кабелът може да се скъса…
— И тогава губим не само робота, но и стоката, така ли?
— Да.
— Какви са шансовете ни за успех?
— Около петдесет на сто…
— Други алтернативи?
— Страхувам се, че нямаме — въздъхна Абраманов. — С очите си се убедихме, че леководолаз не може дори да стигне до самолета, да не говорим за пренасяне на товара… Роботът е единственият ни шанс.
Рок бавно напълни дробовете си с въздух.
— Започвай подготовката! — кратко нареди той.
Тук Абраманов го изненада, вероятно именно от този момент нататък Рок започна да го харесва и доверието му в него нарасна.
— Изчисленията вече са готови — отвърна руснакът. — В момента ги подавам на компютрите…
В каютата се появи капитанът. Очите му се оцъклиха срещу мониторите, ръката му нетърпеливо подръпна ръкава на Рок.