— Какво, по дяволите, означават всичките тези цифри? — учудено попита той.
— Това не е твоя работа! — отряза го Рок. — Дръж бурята под око и гледай да не се изместим!
— Но, сър…
— Изпълнявай! — ледено го изгледа Рок. — Един сантиметър встрани ще ти коства главата! — обърна се към Абраманов: — Готов ли си?
— Да.
— Действай! — заповяда Рок, очите му проследиха пръста на руснака върху бутона, сърцето му пропусна един такт.
Картината на монитора изчезна. На нейно място се появиха ярки концентрични кръгове, вероятно от разклатените прожектори в горната част на робота. Мярнаха се остри, назъбени скали, черната пропаст под тях… Сякаш самият морски бог надникна в окото на камерата. Навъсен, страховит…
После пясъкът на дъното започна да се приближава. Стремително, с далеч по-висока скорост от нормалната. Острите ръбове на забитите в дъното предмети проблеснаха като пушките на взвод за екзекуция.
Дали люлеенето е достатъчно силно, запита се Рок. Дали Абраманов не е сгрешил в изчисленията? Май летим точно към тези гадни остриета…
Миниатюрни дънни рачета мърдаха срещу окото на камерата, привлечени от ярката светлина. В следващия момент изчезнаха, отнесени от мощния тласък на водата, раздвижена от тежкия робот…
Тряс!
— Кабелът е цял…
Пръстите на Рок се впиха в рамото на руснака, главата му се завъртя.
— Оттатък сме — обяви Абраманов.
Картината на монитора потрепна и се стабилизира. Роботът продължи спускането. След известно време спря, картината дори не потрепваше.
— Какво стана?
Абраманов мълчаливо кимна към екрана. Наклонът на скалата беше почти отвесен, в дъното му блестеше сребристосив предмет, полузарит в пясъка и почти напълно покрит с микроорганизми.
— Обектът…
Сърцето на Рок пропусна един такт.
— Проблеми с комуникациите? — попита с дрезгав глас той.
— Никакви.
Картината беше все така стабилна.
— Тогава за какво става въпрос?
Абраманов вдигна ръце от клавиатурата и бавно се обърна.
— Според мен сега му е времето да се откажем — тихо промълви той.
— Защо? Капсулите ли са пукнати? Регистрирана ли е радиация?
— Телеметричното измерване не показва наличието на радиация…
— Значи имаш морални скрупули, така ли?
— Естествено — въздъхна Абраманов.
— Опитай се да бъдеш като мен — тръсна глава Рок. — Аз нямам абсолютно никакви скрупули! Ще измъкнем твоя „114-М“ и толкоз! Вече ти казах, че миналата година тук имаше силно земетресение… А слаби стават почти всеки месец.
— Да — въздъхна Абраманов. — Нали затова сме тук… Обясних ти, че „114-М“ е създаден чрез масивна и продължителна бомбардировка на плутоний с активни неутрони в аргонова среда…
— Тази среда задължително трябва да бъде инертна, тъй като „114-М“ излъчва силна концентрация гама-лъчи! Дори мимолетно облъчване е фатално за всяко живо същество…
С няколко думи Абраманов се опита да обясни най-важното. Всички изотопи имат способността да отделят три вида лъчи: алфа, бета и гама. Алфа-лъчите се движат бавно и могат да бъдат блокирани сравнително лесно. Но гама-лъчите се носят със скоростта на светлината и спирането им е изключително трудно. За тази цел обикновено се използва олово или отработен уран-238 — най-тежките метали в природата. Но изотопът „114-М“ е изключително мощен трансмитер на гама-лъчи, все още никой не е установил дали капсулите от отработен уран могат да държат под контрол смъртоносната радиация.
— В допълнение на всичко това „114-М“ е няколко пъти по-отровен от обогатения плутоний — продължи Абраманов. — Можеш да ми повярваш, че работата с плутоний е истински кошмар. Микроскопични частици от него могат да проникнат в организма посредством вдишване, поглъщане или всмукване през порите на кожата. Резултатът винаги е един и същ — бърза и ужасна смърт. Аргоновата среда прекратява достъпа на кислород и блокира летливостта. Но искам добре да ме разбереш — убеден съм, че тези мерки не са стопроцентово сигурни. Микроскопични частици от „114-М“ могат да се отделят от плочките и положително ще го сторят!
— Какво искаш да кажеш? — втренчено го изгледа Рок.
— Няма смисъл да продължавам, ако все още не разбираш — тъжно поклати глава руснакът и се обърна към контролния панел. — Хайде да приключваме!
Камерата се люшна и тръгна надолу, стомахът на Рок се качи в гърлото му. Роботът бавно се спускаше в дупката, прожекторите внимателно опипваха дъното. Скоро под лъчите им проблесна издълженото тяло на руския самолет, благодарение на който Абраманов се беше появил в живота на Рок.