Почти се задави от слюнките си. В ръцете си държеше най-съвършеното оръжие, блян за всеки терорист. Компактно и с огромна разрушителна сила. А на всичкото отгоре разполагаше и с единствения човек, който беше в състояние да го създаде…
Книга втора
Символи на предателството
Блесна светкавица. Зърнах вода отвъд дърветата…
Пета глава
Вашингтон | Вунг Тау | Токио
Кроукър влезе във фоайето на „Холидей Ин Сентрал“, разположен на ъгъла на авеню „Роуд Айлънд“ и Петнадесета улица. Там го чакаше жена с розов пуловер от ангорска вълна и къса плетена поличка с цвят на свечеряващо се небе. Косата й беше гарвановочерна, къса и безупречно сресана. Върху продълговатото й лице имаше огромни слънчеви очила с огледални стъкла. Беше се облегнала на гишето на администрацията, под мишницата й имаше дебел плик от кафява хартия.
— Предполагам, че вие сте Самюел Джонсън — промърмори тя с нисък и леко дрезгав глас, после подаде плика на приближилия се Кроукър.
— А вие коя сте?
— Просто един глас от другата страна на обезопасената линия — отвърна тя, изчака го да отвори плика и подхвърли: — Не трябва ли да направим това на по-спокойно място?
— Ние? — вдигна глава той. — Всъщност защо сте тук?
— Изпитах любопитство — сви рамене тя. — Напоследък съм толкова отегчена, че карам летни кънки по цял следобед…
— Така ли? — очите му неволно се сведоха към краката й — дълги и добре оформени. — А ако през това време ви потърсят?
— Просто ми звънят — усмихна се тя. — „С Мобифон навсякъде по света“, нали знаете?
Той прегледа набързо получените документи и отново вдигна глава:
— Какво ви кара да изпитвате любопитство?
— Простият факт, че поискахте данни за колата на сестра ми.
— Сестра ви?
— Да — кимна жената, после махна по посока на документите: — Спортният „Нисан 300“ е регистриран на нейно име — засмя се на слисаното му изражение и протегна ръка: — Казвам се Домино… Не се притеснявайте, често ме гледат така… Баща ми беше луд по кримките за Джеймс Бонд, и двете си дъщери е кръстил на героини от тях…
— Надявам се, че сестра ви не се казва Писи… — промърмори Кроукър.
— Не, слава Богу — усмихна се жената и го хвана под ръка. — А сега ще ми купите нещо за закуска и ще ми кажете какво искате от Веспър… Става ли?
В този час на денонощието нямаха кой знае какъв избор. Тя го заведе в ресторант „Четири сезона“, който се намираше в Джорджтаун. Малко отдалечен, но вероятно именно затова удобен… Кроукър си поръча портокалов сок, кафе и пържени яйца с бекон, а Домино се задоволи с препечена филийка и черно кафе.
— Обичам хляба си прегорял, а месото — полусурово — обясни тя. — Не знам защо…
Кроукър изчака отдалечаването на келнера и попита:
— Какво знаете за сенатора Ричард Дидалъс?
— Питате ме по какъв начин е свързан със сестра ми, нали?
— Може и да не е — поклати глава Кроукър. — Зависи…
Келнерът се появи с кафето, и портокаловия сок, после изчезна зад някаква саксия с богата растителност. В дъното на модерно обзаведената зала имаше зимна градина, огряна от ярки слънчеви лъчи. Посетителите бяха малко, най-близко до масата им седеше дебел мъж, очевидно търговец, който забързано чукаше по клавишите на портативен компютър. Не би могъл да чува какво си говорят, освен ако не е оборудван с насочен микрофон.
— Всъщност аз бях тази, която излизаше с него за известно време — промърмори Домино и отпи глътка кафе. — Служебно, разбира се. Ричи е толкова влиятелен, че това е единственият начин да бъде държан под око… Искам да кажа, че човек като него не може да бъде изповядван… Вършехме го за негово собствено добро. — „Изповядване“ означаваше проверка с детектор на лъжата.
— Разбирам.
— Не съм спала с него — направи гримаса Домино. — И нищо от тоя сорт…
— Не съм казал, че сте го правила.
— Би било излишно — остави чашата си тя. Закуската пристигна, Кроукър с интерес загледа как Домино реже късчета полуовъглен хляб и ги слага в устата си.
— Няма ли да свалите тези очила? — попита той. — Свят ми се вие от огледалните стъкла…
Домино се подчини, в лицето на Кроукър се забиха две изумруденозелени очи, огромни и раздалечени като яркосините очи на сестра й.
— Харесвам Ричи — продължи тя. — Той е умен и съобразителен, разсъждава като младеж…