Отскокът на оябуна се сля с последвалата атака, китката на Никълъс се оказа приклещена. Принуди се да рискува с позицията „тенкан“, без да е възстановил равновесието си. Десният му крак се протегна напред, цялата тежест на тялото му се пренесе върху гърба и бедрата, последва рязко завъртане. Шидаре политна напред, Никълъс моментално оцени преимуществото си и приложи хватката „тцуки аши“, изплъзвайки се от протегнатите напред ръце на противника. Сграбчи го през кръста и го хвърли над главата си. Когато тялото на Шидаре достигна най-високата точка на полета си, лявото коляно на Никълъс се сгъна, десният му крак се стовари върху ребрата на японеца, малко над бъбрека, силата на удара беше страхотна.
От устата на оябуна се изтръгна тежко изпъшкване още преди тялото му да се забие в пясъка. Никълъс се втурна напред, но Шидаре вече беше на крака, светкавично изтрил болезнената гримаса от лицето си. Нахвърли се върху Никълъс, но дясната му ръка действаше бавно, а рамото му видимо се беше навело напред и надолу.
На сантиметри от Никълъс между пръстите му внезапно проблесна миниатюрна „нагината“ — оябунът очевидно беше скрил ножа някъде в широкия си италиански костюм.
Притиснат от обстоятелствата, Никълъс се принуди да прибегне до танжинските си способности. Свита на плътен сноп, психическата му енергия се стрелна напред, ръката на оябуна замръзна на сантиметри от тялото му. Това трая само един кратък миг, но времето беше достатъчно за блокиране на оръжието посредством отхвърлящ удар „тегатана“. Пръстите му, твърди като камък, улучиха китката на японеца, ножът отлетя надалеч.
Шидаре отстъпи крачка назад, на лицето му се изписа дълбоко смайване. Блестящите гарванови очи се забиха в Никълъс. Светът изведнъж изгуби форма и съдържание, цветовете избледняха, гравитацията и перспективата изчезнаха в безвремието, наоколо сякаш се спусна непрогледен мрак.
Черните матирани зеници на Шидаре се разтвориха, Никълъс изпита чувството, че пропада в тях, сърцето му пропусна един такт, безпогрешно разпознало особеното безцветно и сякаш лишено от съдържание излъчване на психиката на врага. Миг по-късно танжинското им съзнание се сблъска и преплете, макар и невидимо за околните, напрежението беше огромно… Вече няколко години Никълъс не беше се срещал с друг танжин. След смъртта на Канзацу — неговия сенсей и духовен баща, той напразно търсеше друг, подобен на себе си майстор на древното изкуство… Фактът, че го намери тук, на едно толкова неочаквано място, беше вълнуващ и плашещ…
Видя как ръката на Шидаре се вдига, в дланта й отново блестеше острието на „нагината“. Посегна и бавно уви пръсти около тънкото острие. „Нагината“ беше древно оръжие, употребявано предимно от пътуващи проповедници за защита от разбойнически нападения. Блестящият поток танжинска енергия обля закалената стомана. Така някога, преди векове, силата на будисткото „ки“ — жизнената енергия, е обливала оръжията на враговете…
Шидаре отстъпи крачка назад, главата му се наведе в дълбок поклон.
— Томоо Козо е бил пълен глупак! — отсече той с глас, който не търпеше възражение. — Сторил си ни неоценима услуга, като си го убил. Лично аз се чувствам дълбоко задължен пред теб за този акт…
Присвити и недоумяващи, очите на Сейко се местеха от Шидаре на Никълъс и обратно. Само до преди миг двамата бяха вкопчени в бой на живот и смърт, а сега изведнъж се заковаха на място, освободени от напрежението. Беше сигурна, че Никълъс е прибягнал до помощта на танжинското си око. Но какво стана после? Нима реши да не използва психическата си енергия за победа над Таши? Инстинктивно усети, че тук вече няма място за победа и поражение, а двамата мъже бързо постигат духовна близост и съгласие.
Протегна ръка да пипне голото тяло на Никълъс, сякаш изведнъж засрамена от присъствието на младия оябун.
— Вече три пъти смъртта те докосна, Никълъс… А четири е лошо число… Китайците го считат за синоним на смъртта…
Очите на Никълъс напуснаха лицето на Шидаре и спряха върху Сейко:
— Не можем ли да разчитаме на помощта на баща ти?
— Страхувам се, че това е напълно изключено — отвърна вместо нея Шидаре и махна с ръка: — Ела да се поразходим…
Прекосиха с бавна крачка ослепително белия пясък и се насочиха към изумрудените вълни. Въздухът тежеше от миризмата на сол и фосфор, на хоризонта се виждаха мъничките силуети на рибарски лодки.