— В случай, че все още се чудиш къде сме, това е Вунг Тау — Заливът на лодките — поясни тихо Шидаре. — До Сайгон има два часа път с бърза кола. Този район на Виетнам е доста космополитичен… През петнадесети век, по време на въстанието на Ле Тай Тонг срещу крал Чампа, именно тук са акостирали корабите на португалските търговци. После, в продължение на столетия, чужденците са идвали тук за почивка и забавления… — ръката му се насочи назад, към покритата с плочки вила: — Моята къща е построена през 1930 година, а преди няколко месеца бащата на Сейко ми помогна да я ремонтирам.
Колко ли още неща ще науча за тази жена, въздъхна в себе си Никълъс, а на глас попита:
— Добре ли го познаваш?
— Никой не го познава добре — направи гримаса Шидаре. — Предполагам, че това е и неговото желание. Тук той е като някогашните крале, по-скоро като статуя на някой от тях… Живее много уединено, трудно е дори да се свържеш с него…
Никълъс се обърна към Сейко, която вървеше малко встрани от тях:
— Защо няма да ни помогне?
— Защото не поддържаме връзка помежду си — отвърна тя, на лицето й се изписа странно изражение. — Той така и не успя да приеме моята… еманципация. Твърдо е убеден, че би трябвало отдавна да съм омъжена, с две отгледани деца и трето на път… „Къде са ми внуците, питаше. Ти разруши цялото ми бъдеще!“…
Отмести глава, ветрецът разроши косите й, надвисналото над хоризонта слънце обагри скулите й.
— Това беше отдавна, още преди да спрем да си говорим… Сега той е женен за втори път, съпругата му е само на двадесет и три години и вече го е дарила с две здрави и хубави момчета… Продължението на рода е осигурено, вероятно вече е спокоен…
— Но не иска да разговаря с теб, така ли?
Сейко поклати глава.
— Приема живота ми като лична обида — промълви тя. — И отдавна е забравил, че има дъщеря…
Никълъс извърна глава към Таши Шидаре, който мълчаливо крачеше от другата му страна. Усетил погледа му, оябунът само сви рамене. Сякаш искаше да каже: „Е, такава е кармата й, никой нищо не може да направи…“
— След третото покушение срещу живота ти Сейко реши да се обърне към мен — тихо промълви той.
Начинът на разговор и самото му поведение бяха съвсем европейски, като на повечето млади японци. Това автоматически го превръщаше в открит и светски човек, но едновременно с това го отдалечаваше от онази особена чувствителност на японците, която беше толкова характерна за страната им. Никълъс ясно виждаше всичко това, в главата му неволно се появи един простичък въпрос: какво ще стане с бъдещето на Япония? Как ще я управляват тези млади и безспорно образовани космополити?
— Е, хубаво — кимна той. — Както е тръгнало, аз трябва да търся помощ отвсякъде… От преживяното досега стигам до извода, че всички пътища водят към място, наречено Плаващият град…
— Чувал съм за него — кимна Таши. — Но и аз, подобно на Сейко, никога не съм срещал човек, който да е бил там… Дори дивите планински племена изпитват ужас от това място. Търгуват с него само чрез посредници.
— Като момичето на име Бей, което бе застреляно от инспектор Ван Киет?
— Вероятно.
— Мисля, че е време да поговорим с Ван Киет — промърмори Никълъс и с удоволствие потопи босите си крака във вълните, които съскаха по мокрия пясък. — Сейко, ти имаш влияние над него, ще можеш ли да уредиш среща?
— Мога да опитам — отвърна тя. — Но Ван Киет ме мрази, защото върша неща, които според него трябва да се вършат от мъже…
— Много по-добре е аз да си поговоря с него — хладно се усмихна Таши. — Гарантирам ти, че след това ще бъде по-мек от памук!
Всичко се случи в късните нощни часове, когато дори пазарът Тцуки беше тих, лишен от присъствието на ранобудните рибари с гумени ботуши. Откровено погледнато, Наохиро Ушиба беше потънал в толкова дълбок цинизъм — следствие на неизлечимата му болест, че беше престанал да вярва в способностите на полицията за извършването на такава сложна и широкомащабна акция.
Ушиба познаваше Йошинори отдавна. Получил прозвището „Министерският меч“, Йошинори имаше решителната дума при издигането, а в няколко случая — и при свалянето на осем японски министър-председатели.
Фактът, че от известно време насам беше следствен, а сега и арестуван, беше убедително доказателство за промените в страната, за безкомпромисната решителност на Главната прокуратура, дръзнала да арестува дори най-влиятелната фигура на управляващата Либерално-демократическа партия.
Току-що беше разговарял с Танака Гин — прокурора от Токио, с когото заедно се бяха заели да прочистват разтърсваните от скандали финансови кръгове и групировки.