Прокашля се, помълча още секунда, после каза:
— Реших да рискувам и да ви поискам една огромна услуга… — очите му се заковаха върху лицето на Ушиба: — Имам нужда от помощта ви за изготвяне на обвинителния акт срещу Йошинори. Ще я получа ли?
Ушиба не отговори, в главата му се блъскаха разпокъсани мисли.
— Зная какво има значение в живота ви — добави Танака Гин, по лицето му пробягаха тъмни сенки. — Светлината, съвършенството на формите, поезията, честта… — гласът му беше необичайно мек и приятелски: — Но идва време, когато всеки от нас трябва да направи своя избор, да загърби голяма част от това, което оформя мироглед и вкус, начин на живот…
Сърцето на Ушиба пропусна един такт.
— Това е вярно — кимна той. — Старостта идва незабелязано, човек изведнъж я открива редом със себе си, не може да разбере как се е промъкнала в леглото му…
— Старостта и болестите повалят и най-могъщите кедри в гората. Но преди да паднат, те вече са оставили ново поколение, което ще заеме мястото им… — Танака Гин се размърда на мястото си и добави: — Сигурно се питате откъде сравнително млад човек като мен е придобил подобен опит… Ще ви кажа. Баща ми умря от рак на белите дробове. Може би го е развил, защото живееше в покрайнините на Нагасаки, може би са виновни промишлените замърсители… Както и да е. Бях до него в последните дни и месеци от живота му, ясно видях как болестта го променя. Освободен от ограниченията на времето и усещащ приближаването на смъртта, умът му блесна с нова сила и яснота и той се превърна в съвсем друг човек…
Ушиба не можеше да укроти бесните удари на сърцето си. Даваше си ясна сметка, че тези приказки за болести, трансформация и смърт имат съвсем определена цел. Танака Гин знаеше, че страда от рак на стомаха, а не от отворена язва. Проклет да бъде с този свой аналитичен ум, въздъхна в себе си Ушиба. Сигурно подозира и за истинските му отношения с Йошинори! Душата му се сви и потръпна от ужас.
Погледът на Танака Гин беше все така твърд и непроницаем.
— Както вече казах, аз зная какво е важно за вас.
Ръцете му върху кормилото бяха силни, с изпъкнали вени и дебели мазоли. Въпреки това бяха красиви. Като ръцете на хирург или професионален пианист.
— Йошинори злоупотреби с доверието на хората, които му вярваха… Ще ми помогнете ли да го осъдя?
Ушиба вдигна глава. В очите на Танака Гин видя нещо, което доскоро не му беше позволено да види. Отвори уста да отговори, после се отказа. Какъв смисъл имаше? И двамата прекрасно знаеха какво трябва да каже…
Влязоха в сградата, но на дълъг и зле осветен коридор на приземния етаж ги спряха двама души в цивилни костюми. Те несъмнено познаваха Гин, но въпреки това му поискаха документи за самоличност.
Изкачиха се до шестия етаж с асансьора, там Танака Гин отново трябваше да се легитимира. И в двата случая пропусна да представи Ушиба по име или титла, но това не направи впечатление на охраната. Прекосиха още един тесен и зле осветен коридор, най-накрая спряха пред дървена врата, боядисана в отвратителен зелен цвят.
— Имате четиридесет и пет минути — отсече Танака Гин, обърна се и бързо се отдалечи.
Ушиба се огледа, сякаш очакваше, отнякъде да го наблюдават. После напълни дробовете си с въздух, натисна бравата и влезе.
Йошинори седеше зад гола, блестящо полирана маса. При вида на Ушиба скочи на крака, на устата му се появи бледа усмивка.
— Приятелю!
Външният вид на Министерския меч отговаряше напълно на неговите седемдесет и осем години. Лицето му беше сиво, дрехите — раздърпани. Сякаш го бяха принудили да се облече съвсем набързо. Помещението беше силно задимено, в края на масата имаше тежък, препълнен с угарки бронзов пепелник, до него проблясваше масивна златна запалка, поставена върху пакет цигари.
Стаята наподобяваше по-скоро заседателна зала, отколкото килия за следствени. Около широката маса бяха наредени дванадесет еднакви стола, в ъглите имаше помощни масички, върху които бяха поставени табли с чай, ледена вода и чаши. Прозорци липсваха, беше студено.
— Казаха ми, че искаш да ме видиш…
— Случи се най-лошото, Ушиба-сан.
Йошинори се тръшна в близкия стол, ръката му се протегна към пакетчето цигари. Гъстият дим вече дразнеше очите на Ушиба, той пристъпи към една от масичките и си сипа чаша вода.
— Опитах всички лостове, но времената са други — тежко въздъхна Йошинори. — ЛДП вече не е това, което беше — непристъпен бастион срещу домогванията на социалисти и комунисти. По всичко личи, че сме изгубили основното си предимство — само ние да предлагаме на избирателите една наистина свободна пазарна икономика… Цели тридесет и девет години бяхме гарант на демокрацията в тази страна, благодарение на нас хората получиха истинска свобода и просперитет… Но днес на сцената излизат партии и партийки с най-различна ориентация, залъгват избирателите с какво ли не… Добро ли е за Япония това? Съмнявам се… Струва ми се, че политическият ни живот ще възприеме италианския модел: многобройни малки партии ще търсят коалиции и задкулисни комбинации, за да си пробият път до властта…