Сивата му грива се разтърси, изведнъж заприлича на стар и уморен хищник.
— Навсякъде около себе си откривам разочарование и горчивина… И злостна завист, разбира се… Мисля, че този път няма да се отърва от лапите на Танака Гин.
— Не бива толкова лесно да се отчайваш — поклати глава Ушиба.
Йошинори го възнагради с тъжна усмивка.
— След като трябва да сложа главата си на дръвника, бих искал да го направя със спокойна съвест — тихо рече той.
Ушиба взе чашата и се настани на масата срещу него. Воднистите очи все още можеха да блестят с предишната неукротима енергия, пръстите механично се заровиха в разбърканите сиви валма и този жест напомни на Ушиба за неукротимия тигър, какъвто беше доскоро този човек.
— Хората очакват политическа революция, след като ЛДП изгуби абсолютното си мнозинство — продължи Йошинори. — Но истината е малко по-друга… Тези реформатори излязоха от собствените ни редици, насукали се до насита от „паричната политика“ на нашите правителства, често приемали и предлаганите под масата подкупи… Това знаят, на друго никой не ги е учил… А аз съм не чак толкова наивен, че да повярвам в промяната на политическите нрави. Ей така — щрак и вече сме други…
Йошинори замълча, от гърдите му се откърти тежка въздишка.
— И аз съм вършил съмнителни неща, много хора биха могли да ме обвиняват в смъртни грехове… — гласът му се снижи до едва доловим шепот. — Например разрива с теб… — Дръпна от цигарата, от ноздрите му излетя плътна струя дим: — Когато човек получи възможност да остане сам и да се отдаде на размисъл след един дълъг и труден живот, в главата му се появяват доста интересни неща… Да вземем например любовта… Едно изключително сложно чувство, натежало от възхищение и вина, от невъобразима страст… Но каква е обратната страна на любовта? Какво става, когато любовта е отблъсната и отровена? Струва ми се, че колкото по-дълбоко обича човек, толкова по-силно може да мрази… Не мислиш ли, че точно това се случи и между нас?
Йошинори отново дръпна от цигарата, светлината на огънчето за миг озари потъмнелите му очи. Натисна фаса в пепелника и продължи:
— Сега въпросът не е дали ние двамата се мразим, Ушиба-сан… Въпросът е колко дълбоко се мразим! — щракна запалката под нова цигара и въздъхна: — Тъжен край на отношенията между вуйчо и племенник, не мислиш ли? Не успях да ти простя, че отказа да ме подкрепиш и не внесе лептата си в делото… А ти? — слабичките му рамене леко се свиха: — Мога само да предполагам, но мисля, че ти никога не си одобрявал начина, по който осъществявам своя бизнес… Без съмнение си му окачил етикета „корупция“ — точно като Танака Гин… — усмихна се и поклати глава: — Вие двамата много си приличате и това е доста необичайно… Когато той ме арестува, аз си помислих за теб и веднага разбрах какво трябва да направя…
Известно време пушеше в мълчание, вероятно искаше да подреди мислите в главата си. Ушиба стана и си наля още една чаша вода. Старецът проговори, докато още беше с гръб към него:
— Съжалявам само за един от своите грехове… Сторих го преди броени дни, пренебрегвайки съветите на здравия разум. Водех се единствено от омразата си към теб…
Ушиба остави чашата и бавно се обърна.
— Както вече ти казах, искам да посрещна края с чиста съвест — продължи Йошинори. — За тази цел трябваше да изчистя душата си от омраза. Вече си простих за омразата към теб, но зная, че това не е достатъчно. Трябва да изповядам последния си грях…
— За да ти простя и аз?
— Никой не иска подобно нещо от теб, племеннико — усмихна се Йошинори. — Трябва само да ме изслушаш. Преди няколко дни при мен дойде Акира Шоза. С него работим от дълги години. Подозирал ли си за това, дайжин? Е, вече няма значение… Двамата с Шоза бяхме партньори и държахме съвместно нелегални заведения за хазарт, застрахователни агенции и строителни компании. Натрупахме много пари. Затова бях склонен да му върша услуги, когато това се налагаше… Той беше в течение на враждата между нас и не пропусна да се възползва от нея. Каза, че ми иска тази услуга, за да превърне един човек в ахилесова пета за противника си… Това да ти звучи познато?