— А не мислите ли, че присъствието на Линеър в Йошино е доста странно? — ловко смени темата Акинага. — Защо е бил там? Възможно ли е Кайшо да се крие някъде из планината?
— Сега трябва да мислим преди всичко за Линеър — тръсна глава Ушиба. — Заради глупостта на Шоза трябва да очакваме появата му в Токио, където несъмнено ще се опита да ви открие. Аз бих могъл да помогна за…
— Според мен вие вече направихте достатъчно, дайжин — прекъсна го Акинага.
Ушиба объркано го погледна.
— Шоза и Шидаре си заминаха, останах само аз — облегна се на масичката Акинага. — А вие никога не сте били нещо повече от консултант във Вътрешния съвет, макар отдавна да забелязвам опитите ви да налагате своето мнение… Този процес започна още преди да отстраним Оками и продължава без прекъсване… — на лицето му се появи иронична гримаса: — А малкото ни упражнение го доказва по съвсем категоричен начин…
— Какво упражнение? — попита Ушиба, чувствайки как в гърдите му се промъква хлад.
— Поднесох ви Шоза на тепсия и с удоволствие установих, че го глътнахте без остатък! — изсмя се Акинага. — А той ви беше приятел! Забележително, нали?
Лицето на Ушиба придоби пепеляв цвят.
— Моля да разясните думите си. — Гласът му издайнически потрепна.
— Аз бях този, който организира заговора за убийството на Кайшо, а онзи слабак Шоза се опита да открадне оръжието ми!
— Но заговорът се провали…
— Той принуди Кайшо да премине в нелегалност — процеди Акинага. — Той го лиши от цялата му власт и влияние. Все едно, че Оками е мъртъв… — извади цигара и бавно я запали: — После се заех с обработката на Шидаре. Убедих го, че няма да има реална власт, ако не влезе в съюз с някой от членовете на Вътрешния съвет. Той беше прагматичен младеж и веднага ме разбра. Прие задачата да открие и ликвидира Линеър…
— Значи вие!… — думите заседнаха в гърлото на Ушиба.
— Разбира се, че аз! Знаех, че само танжин може да победи Линеър, а Шидаре беше такъв. За съжаление недооцених младостта му и той се провали…
— Но Шоза…
— О, Шоза… — проточи Акинага и блажено издуха облаче дим. — Рано или късно ние с него щяхме да влезем в открит конфликт. Той имаше амбицията да заеме мястото на Кайшо, аз също… Вътрешният съвет беше тесен за двама ни.
— Но той притежаваше прекалено много власт, за да се опълчите срещу него…
— Точно така. Затова го оставих на вас.
— Но Йошинори ми каза, че…
— Йошинори ви е казал това, което аз му наредих да ви каже! С него сме приятели от години, винаги сме си помагали.
— А аз му повярвах…
— Нямали сте причина да се съмнявате, на ваше място и аз бих сторил същото… — върху лицето на Акинага се появи снизходителна усмивка за голямо неудоволствие на Ушиба. — Той е прекрасен актьор, дайжин, театърът е голямата страст на живота му.
Акинага се изправи и пристъпи към малкото прозорче, наподобяващо отвърстие на бункер. Очите му се насочиха към оживената уличка, задръстена от коли.
— Сега имам всичко, което ми е необходимо. Шоза и Шидаре са отстранени, нищо не ми пречи да заема мястото на Оками.
— Но Оками все още е жив и здрав…
— Така е — прошепна Акинага, интонацията в гласа му накара Ушиба да потръпне от ужас. — Но аз зная района, в който се намира скривалището му. И когато от Плаващия град ми доставят „Факел“, Оками ще се превърне в облак сажди… Рок пък ще има преки резултати от ефективността на своето оръжие и това ще му помогне да определи цената… Съдружието ни ще стане още по-здраво…
— Ето защо сте настоявал за тесни връзки с Плаващия град — смаяно промърмори Ушиба. — Сключил сте таен договор за „Факел“ с Рок и Майк Леонфорте…
Върху лицето на Акинага се мерна призрачна усмивка, Ушиба с мъка се изправи на крака. Предсказанията на Оками се сбъдваха — „Годайшу“ попадаше под едноличната власт на човек, който беше готов на всичко.
— Ще направя всичко възможно да ви спра! — категорично заяви той.
Акинага бавно се обърна.
— Мисля, че се надценявате, дайжин — процеди той. — Вие вече нямате власт!
— А вие имате прекалено високо самочувствие!
— Имам и други неща, дайжин — усмихна се зловещо Акинага. — Между тях е и нещо като съжаление към вас… Видите ли, ние сме от едно поколение, имахме едни и същи ценности, подчинявахме се на едни и същи морални догми. Но с течение на времето вие изостанахте, дайжин… Особено силно се променихте след изчезването на Оками. Понякога имах чувството, че сте негов двойник — толкова много си приличате…