— И какво лошо има в това?
— Нищо — въздъхна Акинага и загаси фаса си в пепелник от зеленикав метал. — Искам само да ви напомня, че всички козове са в мои ръце.
Пристъпи към метална етажерка, запълнена с книги по архитектура и история, издърпа измежду тях купчина листове от оризова хартия.
— Знаете какво е това, нали? — попита той със заплашителна усмивка.
— Торинава — кимна Ушиба и усети как коремът му отново се стяга.
— Точно така — изръмжа Акинага и размаха листовете над главата си. В буквален превод „торинава“ означаваше специално въже, използвано от самураите при залавянето на престъпници. Но в речника на Якудза думата имаше доста по-различно значение — означаваше молба за покровителство от клан, останал без свой оябун. — Тези торинава са от клановете Кокоро-гуруши и Ямаучи. Те вече са на мое разположение. Аз съм единствен член на Вътрешния съвет и това автоматически ме издига до поста на нов Кайшо!
Тишината в железобетонната клетка беше оглушителна. Ушиба искаше да избяга и да се скрие вдън земя, но самурайското чувство за чест го възпираше. Трябва да остане и да получи своето наказание. Дойде време да плати за грешката, която беше допуснал, подкрепяйки плановете за свалянето на Оками. Беше приел становището на оябуните, охарактеризирали Оками като жаден за неограничена власт деспот, но на практика се получи точно обратното: Козо мислеше само как да отмъсти на Никълъс Линеър, докато Шоза и Акинага са мечтаели да заемат мястото на Кайшо. Макар единодушно да твърдяха, че Кайшо вече не трябва да има…
— Вярвам, вече разбирате каква е ситуацията — продължи Акинага. — Вие сте моя собственост, дайжин. Можете да бъдете сигурен, че ще направя всичко възможно да се възползвам от вашите връзки и влияние. След тридесет часа Оками ще е мъртъв, а моят триумф — пълен. Вие ще бъдете моята вярна дясна ръка. Аз ще издавам заповеди, а вие ще ги изпълнявате. Ще действате както и досега — в областта на международните отношения, чрез „МИТИ“ и „Годайшу“ — пристъпи напред и повелително попита: — Ясно ли ви е това, дайжин?
Ушиба напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна обратно.
— Да.
В тази проста думичка се събра цялата безнадеждност на положението, в което беше изпаднал.
— С вас никъде не отивам! — отсече Кроукър. — Всеки път, когато ви срещна, вие сте друг човек!
— Така и трябва да бъде — обади се от полумрака Веспър. — Нов човек, нова самоличност — според мястото и обстоятелствата… Но сега елате, в името на Бога!
Кроукър не се помръдна. Пред него тихо съскаше спиртна горелка, бледата и светлина хвърляше отблясъци върху неясния силует на Веспър. Каква ли е ролята и този път? Приличаше му на човек, чието отражение се появява в криво огледало, смесва се с други и накрая действителният образ изчезва напълно.
— Чувам стъпките му! — надигна глава тя. — Идва насам!
— Я стига! Не съм в настроение да…
— По дяволите, детективе! — смени тона Веспър. — Вече издаде Сърман пред сенатора Дидалъс, сега май искаш да се самоубиеш, а?
Честно казано, и Кроукър чуваше някакви звуци откъм дългия коридор. И те наистина се приближаваха. Дали този път казва истината? Дали човекът, който се приближава, действително ще се окаже Дидалъс?
— Хайде, сваляй маската! — изръмжа той. — Знам всичко, свързано с „Факел“! Знам, че Оками е в Лондон и бомбата ще гръмне над града именно заради него. Знам, че си го предала на враговете му!
— Другаде трябва да адресираш обвиненията си! — сопна се Веспър. — А сега си размърдай задника, иначе и двамата ще попаднем в капан! После ще ти обясня как стоят нещата…
— Господи, как умееш да лъжеш! Но за мое дълбоко удовлетворение имам сигурни доказателства, че си агент на Дидалъс, успял да проникне в мрежата Нишики! Как искаш да ти повярвам?
В гласа й се долови дълбока тревога:
— Повярвай ми само сега, за момента! Трябва да се махнем оттук, при това бързо!
Нещо не беше наред. Ако е враг, защо не го задържи до пристигането на Дидалъс? Какво би изгубил, ако й се довери? В главата му звънна предупредителна камбанка.
— Господи! — промърмори той, издърпа Сърман иззад табуретката и кимна с глава: — Добре, да вървим!
Веспър се обърна и изскочи в коридора. Шумът откъм дъното се беше превърнал в отчетливи стъпки.
Те наистина се приближаваха.
Тя отвори вратата на съседното помещение, което се оказа склад за химикали с климатична инсталация и уред за контрол на влажността. Пристъпи към един от големите хладилни шкафове и го отмести. Кроукър надникна зад него и видя нещо като стар прожекционен екран, опрян на стената. Веспър го дръпна и под него се разкри правоъгълен отвор, плътно запушен с дървен панел.