Хората на Дидалъс.
Звуците постепенно заглъхнаха, но от тялото на Веспър продължаваше да се излъчва напрежение. Измина сякаш цяла вечност. Най-после тя свали ръката си и прошепна:
— Разбрах, че съм сбъркала в момента, в който ти се нахвърли върху човека на Чезаре в Холанд парк…
— Значи си знаела, че съм те проследил и в Лондон?
— Преди да отлетя от Вашингтон, аз се отбих в „Моникърс“. Не беше Бог знае колко трудно да разбера, че някой е ровил в сейфа, не е нужно да съм гений, за да открия точно кой…
— Защо не направи опит да ме спреш, след като си знаела, че съм по петите ти?
— Направих такъв опит — отвърна тя. — Ако си спомняш, пробутах ти няколко фалшиви сведения… Но ти не се хвана. Би трябвало да преценя това…
— Какво искаш да кажеш?
— Нима не знаеш? Маргарет те обича…
Обзе го огромно чувство на облекчение, изведнъж му се прииска да се наведе в мрака и да я целуне.
— Не виждам смисъла — промърмори.
— Какъв смисъл търсиш, когато става въпрос за любов?
— Исках да кажа, че звучи абсурдно…
— Само в случай, че твоите чувства са други…
— Но ние с нея сме от двете страни на закона!
— Сигурен ли си? По тази логика това важи и за нас с теб! Но ти знаеш, че не е така…
Даде му възможност да възприеме думите й, после добави:
— Споделяйки всичко това с теб, аз поемам огромен риск. Но искам да знаеш, че за Маргарет бих дала и живота си!
Работата започва да прилича на китайска главоблъсканица, рече си Кроукър. Трябва да отвориш едно квадратче, за да получиш достъп до останалите…
— Мисля, че те разбирам — промърмори той и усети как напрежението й започва да спада. Заприлича му на невидима змия, стояла прекалено дълго в позиция за атака. — Но как ще се измъкнем оттук, без да ни спипа многоуважаемият Дидалъс?
— Пътят е само едни. Ще трябва да вървим по стъпките на обречените…
— Но нали каза, че те не са успели да се доберат до свободата?
— Точно така. Сега ще разберем какво им е попречило.
С очите си видях как Леонфорте застреля баща ми, беше казал Таши. Като куче, направо на улицата… Но най-лошото беше, че това му достави удоволствие. Облиза си устните и нададе тържествуващ вик, после направи няколко танцови стъпки около трупа и едва след това го замъкна в джунглата.
Ето какъв е човекът, с когото Коей беше живяла цели шест месеца. Човекът, който се е влюбил в нея и за когото тя е трябвало да се омъжи. По всяка вероятност Никълъс щеше да се изправи очи в очи с него, разбира се, ако успее да проникне в Плаващия град.
Все още беше в плен на радостната възбуда от срещата с Коей. Отново трябваше да се разделят, но това вече беше без значение — тя обеща да замине за Токио и да чака завръщането му при Танцан Нанги, неговия приятел и съдружник.
— Вече е време да сложа край на изгнанието си тук — каза тя малко преди Никълъс и Ван Киет да си тръгнат. — Ужасно се страхувам, особено след като напуснах Майкъл. Не мога да забравя как ме гледаше… — потръпна и се притисна в прегръдките му.
— Майк Леонфорте вече и с пръст не може да те докосне — промълви той.
Коей се вкопчи в него.
— Не го познаваш — прошепна тя. — Умен и безскрупулен, той винаги постига това, което си е намислил.
Никълъс повдигна брадичката й.
— Чуй ме — рече. — Ще заминеш за Токио и ще разкажеш на Нанги абсолютно всичко. Той знае какво да направи — пламенно я целуна и добави: — Ще се видим много по-скоро, отколкото предполагаш.
Тръсна глава и се върна в настоящето. Джипът се носеше по напуканата настилка на магистралата, която се беше опънала право на север. Сайгон беше останал на половин ден път зад тях. Ван Киет беше в мрачно настроение. След срещата между Никълъс и Хюн Ван Диш нещата вече не бяха под негов контрол и това го дразнеше. Таши е мъртъв, а Никълъс знае пътя към Плаващия град…
— Като влезем вътре, Рок ще го оставиш на мен — изръмжа той. — Знам как да се оправям с типове като него!
Никълъс запази съмненията за себе си. Ван Киет кипеше от ярост, а това чувство пречи на разсъдъка. Освен това беше готов да вдигне във въздуха не само Рок, но и всеки, който се изпречи на пътя му. Сега най-важното за Никълъс беше да получи отговор на един въпрос от изключително значение: защо Плаващият град е толкова важен за Акинага и Шоза, а и за Микио Оками? И в тази връзка съвсем не му беше безразлично дали Рок и Майк Леонфорте ще бъдат убити насред крепостта си, или ще бъдат живи и готови да му предоставят този отговор…
— Трябва да обсъдим начина, по който ще подходим към Рок и Леонфорте — поклати глава той.
— Ето го — изръмжа Ван Киет и потупа приклада на сгъваемия си автомат МАК-10. — Всички останали ще ни превърнат в покойници…