— Не може да няма и друг — възрази Никълъс.
— Не познаваш тези копелета — въздъхна Ван Киет и увеличи скоростта. — Двамата с Таши ги дебнем вече втора година. — Майсторски задмина два раздрънкани камиона, които хвърляха облаци дизелов пушек в здрача на настъпващата нощ. — Само по един начин можем да се разправим с тях. Да се опитваме да разговаряме, означава да си губим времето… О, Буда!…
Пътната настилка пред джипа изведнъж се превърна в гейзер от асфалт, камъни и свистящи във въздуха остри късове бетон. Взривната вълна отнесе челното стъкло като перце, Ван Киет изкрещя, пусна волана и посегна към лицето си, улучено от метална частица.
Никълъс се хвърли отгоре му, успя да стигне спирачния педал, ръцете му рязко завъртяха волана наляво. Отгоре му връхлетя гъст облак задушлив дим. Въпреки това съумя да избута Ван Киет от шофьорското място, миг преди джипът да се разклати на ръба на дупката, зейнала в резултат на експлозията. Очите му направиха светкавична преценка на положението. Инерцията несъмнено щеше да ги вкара в дупката, последиците от това бяха непредвидими. Изблъска Ван Киет към задната седалка, стисна волана с две ръце и използвайки инерцията на тежкото возило, рязко го изправи. Джипът политна наляво и застана на две колела. Десните гуми прелетяха на сантиметри над дълбокия кратер, но левите продължаваха да държат пътя. Ръцете му внимателно балансираха, започна да убива скоростта с помощта на предавките, без да докосва спирачния педал. След няколко десетки метра колата тежко падна на четири колела, изскърца и започна да спира.
— Какво, по дяволите…
В същия момент тресна втора експлозия, муцуната на джипа подскочи нагоре.
Никълъс разтвори танжинското си око и се остави на инстинктите. Ръцете му пуснаха волана, мускулите му се разхлабиха. Тялото му се претърколи встрани и падна в полегатата канавка. В същия миг се разнесе трети взрив, склонът се разтърси на сантиметри от него. Отлетя назад, главата му влезе в болезнен контакт с дънера на близкото дърво. За миг беше зашеметен, очите му напразно се опитваха да се фокусират.
На стотина метра от себе си видя да се полюшва окървавената фигура на Ван Киет, успял да изпълзи от купчината ламарини, преобърната на една страна. Автоматът му беше насочен към храсталаците оттатък пътя. Никълъс напрегна взор и видя огромен мъж с военна униформа, който бавно се надигаше от прикритието си. През рамото му беше преметнат гранатомет LAW-M 72 — оръжие, което по време на Виетнамската война се използваше за борба с танкове. Трябва да е як като бик, за да го носи по този начин, помисли Никълъс. Лицето беше грубо и обветрено, с невероятно сини очи, хладни и жестоки. Русата му коса беше подстригана късо, но това с нищо не допринасяше за някаква прилика с американските войници, които беше виждал Никълъс. Придвижваше се по-скоро като азиатец — пъргаво и сигурно, центърът на тежестта му беше в долната част на корема. От цялата му фигура лъхаше самоувереност. Както физическа, така и психическа… Изражението на лицето му ясно доказваше, че войната отдавна е изтръгнала всичко човешко от него… В момента, в който страховитото оръжие се насочваше към Ван Киет, Никълъс разбра, че вижда пред себе си самия Рок — императора.
— Махай се оттук! — изкрещя Ван Киет. — Луд ли си? В тази страна има закони!
— Тъпо, мазно ченге! — изръмжа Рок, без да прекъсва движението си напред. — Аз командвам тук, а не ти!
Никълъс нададе предупредителен вик, но Ван Киет не го чу, заслепен от омраза. Пръстът му натисна спусъка, разнесе се дълъг автоматен ред. Но тялото му беше изгубило прекалено много кръв, ръцете му трепереха, куршумите изсвириха високо над главата на Рок.
— Тъпак! — изръмжа онзи и Никълъс светкавично смени посоката на движението си. — Смотан кретен! Щях да се погрижа за теб, ако беше приел офертата ми!
— Аз не се продавам! — изкрещя Ван Киет.
— Тогава ще умреш! — нито едно мускулче върху лицето на Рок не помръдна, докато пръстът му натискаше спусъка на гранатомета. Никълъс се просна по очи.
От широкото дуло със свистене излетя ослепителна светкавица, зарядът експлодира на сантиметри от Ван Киет. Тялото на инспектора литна нагоре, най-малко на петнадесет метра от настилката на пътя. Рок го улучи с такава лекота, сякаш стреляше с помощта на оптически мерник. Останките на нещастника, превърнали се в кървави парцали, започнаха да се сипят на шосето със смразяващ кръвта тътен.
Рок не забави движението си нито за миг. Без да обръща внимание на кървавия дъжд, той заобиколи кратера от новата експлозия, зареди гранатомета и се насочи към Никълъс.