Проснат по гръб на мръсните дъски, Никълъс наблюдаваше пазачите си през полуспуснати клепачи. Бяха четирима, въоръжени с калашници. Започна да изчислява шансовете си за измъкване, да чертае траекторията на евентуалните си ходове. Едновременно с това напрягаше душевните си сили, за да достигне до „кокоро“ — дълбоката същност на Тао-тао.
— Чуваш ли ме? — прошепна някакъв глас на сантиметри от главата му. — Не, не мърдай, всичко е наред… Зная, че би трябвало да си в безсъзнание, така поне си мисли Рок… Но той е малко по-самоуверен от мен и се мисли за истински Супермен, особено след като До Дук му разкри част от тайните на месулетите… Ние с теб обаче знаем, че не е никакъв Супермен. Просто защото не притежава уникалната самодисциплина на До Дук… А ти си човекът, който успя да го убие, и това също те прави уникален…
Никълъс долови шумоленето на дрехи, собственикът им очевидно се настаняваше до клетката.
— Много исках да те срещна, чувал съм интересни неща за теб… Зная за Тао-тао доста повече от Рок, защото не съм толкова праволинеен… Сигурен съм, че наркотикът изобщо няма да ти подейства. Дори цианид да ти беше инжектирал, ти пак щеше да си жив и здрав, в пълно съзнание. Нали така? Защото владееш техниката на хиперметаболизацията. Една наистина чудотворна техника, която би побъркала всеки западен лекар… — Тих смях, после: — О, много бих искал да присъствам на подобен сеанс…
Настъпи тишина, нарушавана от далечните крясъци на птици и маймуни.
— Защо не… А, ето — знаех си, че ще поискаш да ме погледнеш…
Никълъс видя красиво мъжко лице с внушителен нос и сиви, печални очи. Прошарената му коса беше дълга, имаше малка, добре поддържана брада. Беше лице на властен човек с радикални възгледи за света; на човек, който рядко променя веднъж взетото решение. Никълъс веднага усети, че обича словото и вероятно е отличен оратор. Личаха му годините, прекарани в планините на Виетнам, по всяка вероятност именно те бяха направили възгледите му толкова радикални. Това можеше да бъде само един човек — Майкъл Леонфорте.
— Оценяваш в проценти заплахата, нали? Май усещам как действа Тао-тао, кожата ми чувства докосването на твоето „ки“… Но може би си въобразявам и всичко се дължи на някаква автохипноза…
Майк извади пура, отхапа крайчето й и я запали. Известно време гледаше колелцата синкав дим, които бавно се разтваряха в нощния мрак.
— Зная това-онова за хипнозата — продължи той. — Особено за масовата хипноза… Всички философи се стремят да овладеят това сложно изкуство. И знаеш ли защо? Защото без последователи философът е нула. Колкото повече са те, толкова по-добре… Също като в религията. Философията е революция. И аз съм точно такъв — революционер — издуха облак дим над главата си и добави: — Би трябвало да познаваш тази философия, защото баща ти беше революционер…
Усмихна се лукаво, като вуйчо, решил да разкрие пороците на нощта пред младия си племенник!
— Проучил съм баща ти из основи… Не беше лесно, особено тук, сред пущинаците. А и Полковника се оказа един от най-потайните хора, на които съм се натъквал… По-потаен дори от моя баща, който толкова често сменяше самоличността си, че накрая положително беше забравил своето истинско име.
Сви рамене:
— Разбира се, потайността е единствената обща черта между Джони Леонфорте и полковник Линеър. На практика те бяха коренно различни хора…
Може и да не вярваш, но аз дълбоко се възхищавах от баща ти. Горещо желаех да е мой баща, завиждах на забележителния му ум. Сам, със собствените си ръце той успя да създаде „МИТИ“ — най-мощната административна институция на съвременна Япония. Виждам, че този факт не ти е известен… Но баща ти дълбоко ненавиждаше старото МТИ — Министерството на търговията и индустрията, защото то даваше подслон на куп военнопрестъпници и упражняваше пълен контрол върху японската икономика по време на войната. На даден етап му идва великолепното хрумване да слее МТИ с Търговската палата, която той познава отлично, благодарение на тесните и контакти с командването на Окупационната армия. На практика Търговската палата е била създадена да координира търговията с Окупационните власти — тоест с Америка. А баща ти открива, че тя контролира и Фонда за международна търговия, чрез който се разпределят американските помощи.
Изключително умен и прозорлив, той още през 1948 година разбира, че външната търговия е единственото спасение за Япония. И се заема, с помощта на неколцина висши японски функционери, да въздаде Министерството за международна търговия и индустрия, получило наименованието „МИТИ“. С това успява да реализира двете си главни цели — да посочи верния път за икономическо развитие на Япония и едновременно с това да отстрани противниците на демократичните промени. Този гениален акт поставя началото на процес, който продължава и до наши дни…