Майк пое дим от пурата и го задържа в гърдите си необичайно дълго време.
— Но синовете на двама забележителни мъже се срещат при обстоятелства, които не могат да бъдат наречени особено благоприятни… За мен това е без значение, защото усилията ми са насочени към грубо реконструиране на миналото и вграждането му в настоящето и бъдещето. Разбираш ли ме? Съмнявам се… Рок не ме разбира, а той съвсем не е глупак. Дойде тук преди десетилетия, направих го свой партньор и мисля, че постъпих умно… — очите му замислено се спряха върху горящия връх на пурата: — Но браковете се разпадат, империите рухват… Остава само бъдещето… Подобно на повечето хора и Рок живее единствено с настоящето. Чувства се по-удобно така, макар настоящето често да се оказва блед спомен от златното минало… Е, много ми беше приятно да си побъбрим — рязко се изправи Майк. — Някой ден отново ще го направим… — тръсна пепелта от пурата си, изсмя се и изчезна в мрака на нощта.
Никълъс проследи силуета му, насочил се към вратата на отсрещната сграда. Лежеше, без да се помръдва, и концентрираше мисълта си върху няколко основни въпроса. Защо се появи Майк? За да злорадства?
Едва ли. Това повече би подхождало на Рок. Може би каза истината — довело го е любопитството. Но имаше и друго. Сред философските му изблици, желанието за реконструкция на миналото и наистина смайващите разкрития за ролята на Полковника при създаването на „МИТИ“ прозираше и един твърде любопитен факт — между него и Рок съществуваха дълбоки различия. Майк беше готов да продължи пътя си сам. Империите рухват…
На плаца с ръмжене изскочиха тежки камиони, фаровете им прорязаха мрака. Никълъс внимателно извърна глава. Край каросериите се появиха множество мъже и започнаха да товарят продълговати сандъци.
„Факел“ беше готов за транспортиране. Майк Леонфорте — също.
Този гениален акт поставя началото на процес, който продължава и до наши дни… Какво искаше да каже с тези думи Майк? Изглежда искаше да му внуши, че някаква огромна конспирация от следвоенните години продължава да се развива и разширява. Възможно ли е това, или Майк просто е превъртял? Търговията с наркотици и оръжие беше донесла огромно състояние и на двамата. Бяха пълни монополисти, отдавна отстранили най-сериозните си конкуренти в световен мащаб. С търговски методи или просто чрез гранатомета на Рок. Поддържаха тесни връзки с американското правителство чрез сенатора Дидалъс, бяха на „ти“ с висши японски представители благодарение на „Годайшу“. Но Майк каза, че смята да продължи сам. Накъде? Кой бизнес би го съблазнил след всичко, което бяха постигнали с Рок? Никълъс разбра, че трябва да открие това и едва после да мисли за бягство от Плаващия град.
Отново провери позициите на охраната. После затвори очи и бавно потъна в бездънната пропаст на „кокоро“. Леко докосна мембраната, чийто ек щеше да вдъхне живот на Тао-тао.
За пръв път усети разделението в душата си. Акшара и Кшира течаха като пълноводни реки, преплитаха се една в друга, могъщи потоци от светлина и мрак.
Теорията за съединението между двете е мит, беше казал Таши в последната нощ на своя живот. Там, сред непристъпните върхове на Йошино. Не се оставяй да бъдеш заблуден. „Корьоку“ е единственият път към „шукен“, а главната роля на това изключително състояние на духа е да разделя потоците на светлината и мрака в съзнанието…
Никълъс се опита да направи точно това. Но без „корьоку“ можеше да ги задържи разделени само за секунда. Това му отнемаше толкова много психически сили, че скоро беше принуден да се откаже. Но в този кратък миг успя да зърне божествения „шукен“ отблизо, някак изведнъж му се изясниха много неща. Увери се, че душата му продължава да е наранена от погрешното, нарочно погрешното танжинско обучение, което беше получил преди години… Достигнал на крачка от „шукен“ благодарение на Таши, той вече знаеше, че двете части на Тао-тао трябва да бъдат разделени в съзнанието му. Без помощта на „шукен“ Кшира несъмнено щеше да вземе връх над Акшара и той щеше да се превърне във вечен пленник на злото, като Канзацу — някогашния му учител танжин…