Свит на топка, той ясно усещаше точното местоположение на четиримата пазачи. Ароматът от пурата на Майк продължаваше да дразни обонянието му. Богат и силен, прекалено близък и жив…
Внимателно извърна глава и я видя. Пурата беше забита в пръстта на сантиметри от клетката, огънчето и примамливо проблясваше в мрака.
… Истинското състояние на нещата… Вие сте моя собственост, дайжин, и бъдете сигурен, че ще се възползвам в пълна степен от вашето влияние и връзки. След тридесет часа Микио Оками ще бъде мъртъв и триумфът ми ще е пълен… Вие ще бъдете моята вярна дясна ръка. Аз ще издавам заповедите, а вие ще ги изпълнявате. Главно в областта на международните отношения, чрез „МИТИ“ и „Годайшу“… Ясно ли ви е това, дайжин?
— Да…
Танака Гин гледаше как младият мъж на име Юкио Хажи протяга ръка и натиска бутончето на портативния магнетофон. Дълго време не каза нищо, в съзнанието му се завърна ужасният миг, в който го извикаха по спешност да се качи в ъгловия кабинет на Ушиба. Работата в министерството замря, хората стояха на крака край работните си места, времето сякаш спря. Имаше чувството, че единствен той притежава дарбата да се движи. Отново видя тялото на Ушиба, сгърчено върху килима. Юкио Хажи се беше надвесил над него. „Седни!“, заповяда му с остър глас Танака Гин, сякаш се обръщаше към куче. После вдигна телефона и се свърза със службата си. След броени минути тук щеше да е пълно с полиция, последният покой на Ушиба щеше да е безвъзвратно нарушен.
— Какво се случи тук? — меко попита той и се отпусна на един стол.
Изслуша разказа на Хажи, пристъпи към прозореца и замислено, сякаш на себе си, промълви:
— Защо трябваше да отнеме живота си?
— Мисля, че имам отговор на този въпрос — отвърна младежът и пусна записа.
— Как се добрахте до тази лента? — попита Танака Гин. — Може би дайжинът ви е помолил да ми я предадете след смъртта му?
— Не. Дайжинът не подозираше за съществуването й. Аз…
Танака Гин вдигна ръка да го спре.
— Това, което се готвите да кажете, може да се превърне в обвинение срещу вас — предупреди го той. — Тогава ще изгубите всичко — работа, кариера, дори свободата си…
— Дайжинът беше мой покровител, господин прокурор — тръсна глава Хажи. — От него научих, че „канрьодо“ трябва да бъде над всичко!
Танака Гин изгледа младежа с нов интерес, после кратко кимна:
— Много добре, продължавайте.
— Преди няколко месеца с мен се свърза един от хората на Тетцуо Акинага. Имах известни проблеми с хазарта, господин прокурор… Играех на борсата, регистрирах няколко доста неприятни загуби. Трябваше да задържа известно количество акции, които обещаваха сигурна печалба след време. Знаете как става това, нали?
— Трябвали са ви суми, които не можете да спечелите като чиновник в „МИТИ“.
Хажи кимна с глава. Седеше изправен, с високо вдигната глава. И Танака Гни го разбра. При други обстоятелства признанието щеше да му донесе унижение и срам, но сега душевната болка беше толкова силна, че се превръщаше в желание за саможертва. Танака Гни изпита неволно уважение към чувството за чест, което притежаваше този младеж.
— Не зная как Тетцуо Акинага е научил за затрудненията ми — продължи Хажи. — Но кредиторите ме притискаха и аз взех парите му. После реших да си намеря нощна работа, за да се издължа. И едва тогава разбрах колко наивна е била постъпката ми. Акинага се появи лично. Каза, че не иска парите си, достатъчно е да му съобщавам за действията на дайжина… Искаше да ме направи шпионин.
— Споменахте, че Ушиба е бил ваш покровител — вдигна глава Танака Гин. — Означава ли това, че без него нямаше да бъдете в „МИТИ“?
— Да.
— Значи Акинага ви е поставил в изключително неблагоприятно положение…
— Отначало и аз помислих така. Цяла нощ не мигнах, търсейки изход от ситуацията… После нещо изведнъж прещрака в главата ми. Защо Акинага иска информация за всяка стъпка на дайжина, запитах се аз. Не би го направил, ако между двамата не съществува някаква тайна връзка… А ако такава връзка наистина съществува, Акинага безспорно ще иска да стори зло на Ушиба-сан… Реших да сключа съюз с дявола и в подходящ момент да предупредя дайжина…
На вратата остро се почука. Танака Гин извика едно дрезгаво „влез“ и в кабинета се появиха двама цивилни полицаи. Танака Гин им се легитимира, описа им нещастието с няколко сбити изречения, после побутна Хажи по посока на изхода. Каза, че той е основен свидетел по делото му срещу Йошинори и трябва да вземе показанията му. Портативният касетофон със записа между Ушиба и Акинага незабелязано потъна в джоба на палтото му.