— Искаш да кажеш, че са свързани с Плаващия град и „Факел“, защото са част от „Годайшу“, така ли?
— Точно така — кимна Веспър. — Това е обединяващият фактор.
— Значи Оками цели да измъкне враговете си на светло, така ли?
— Да. Той знаеше, че Плаващият град и неговото ужасно оръжие ще се окажат прекалено апетитен залък. Че тези тримата са алчни и наистина ще се разкрият.
Кроукър не можеше да не се възхити от безупречния план на японския мафиотски бос.
— Но той все пак рискува много, предлагайки се за примамка…
— Това е единственият начин да ги измъкне на светло.
— Голдони обаче изгуби живота си… Кайшо се изложи на огромен риск.
— Мисля, че по-точното определение е пресметнат риск — поклати глава Веспър. — Ние на всяка цена трябваше да разберем кой член на Вътрешния съвет иска да подрони авторитета на Кайшо. Залогът беше висок до небето и Доминик Голдони прекрасно е знаел това…
Кроукър нямаше какво да възрази. Обърна се и пропълзя до Сърман, размени няколко думи с него и отново се приближи до Веспър.
— Наред ли е всичко? — попита тя. — Изглежда ми подплашен като заек!
— Горе-долу е така — въздъхна Кроукър. — Но се надявам да се справи — после понижи глас и се върна на предишния им разговор: — Все още ме тревожи един въпрос… Как е възможно един японец като Оками да е в течение на секретните сведения, разпространявани чрез мрежата Нишики…
— Добър въпрос. Очевидно има някой, който му доставя цялата тази мръсотия.
— Значи не Оками е източник на тези сведения? — смаяно вдигна глава Кроукър.
— Не е той, независимо че Чезаре и други хора мислят обратното… Но той очевидно разполага с отлично информиран източник сред висшите кръгове на Вашингтон…
Обърнаха се и поеха на четири крака към вътрешността на тунела. Кроукър не сваляше очи от Сърман, който все още беше парализиран от ужас. Какво ли ще си помисли след този разговор, запита се той. Може би нищо, може би дори не ги е слушал…
Въздухът беше чист, някъде далеч бучаха турбините на пречиствателна станция. Веспър ги водеше в тази посока и Кроукър разбираше какво иска да направи. Турбините изсмукват замърсения въздух от лабораториите и го изхвърлят извън сградата, следователно някъде трябва да има и външен отвор. Дали и бегълците преди години не са мислели същото? Какво тогава им е попречило да стигнат до този отвор?
— А ти защо си тук? — обърна се той към Веспър.
— Случайно подслушах един от радиосеансите между Сърман и Абраманов. Подложих го на задълбочен анализ и в общи линии успях да разбера над какво работят двамата учени. Докладвах на Оками. Той вече знаеше за присъствието на Абраманов в Плаващия град и прояви огромен интерес към разработения от него трансуранов изотоп. Но за съжаление откритието беше попаднало в ръцете на хора като Рок и Майк Леонфорте, а от тях можеше да се очаква всичко. Затова Оками реши да направи всичко възможно да им попречи. Изотопът не трябваше да се превръща в оръжие. Започнахме да подслушваме всички разговори между двамата…
— Докато накрая Сърман се провали и не даде окончателните си заключения… — извърна глава към учения и попита: — Защо стана така?
— Разбрах две неща — отвърна Сърман. — Първо — че не съм в състояние да изолирам елемент 114, и второ, че отсрочката ще бъде кратка. Знаех, че вашите хора следят моите рапорти и скоро ще поискат да създам този изотоп. След като не мога да възпроизведа „114-М“, трябваше да продължавам нататък… 115,116 и нагоре. Докато открия друг стабилен елемент в таблицата… Не исках да се заемам с подобна задача, тъй като огромната разрушителна сила на тези елементи несъмнено би изкусила много хора с власт и влияние.
Кроукър видя как очите на Веспър проблясват в здрача. Нямаше какво да се възрази на аргументите на Сърман, скоро тримата отново поеха по посока на нарастващия шум. След няколко метра тунелът се раздели на две.
— Сега накъде? — попита Кроукър.
Веспър се ослуша, после бавно поклати глава:
— Не знам…
— Наляво — отсече неочаквано Сърман.
— Сигурен ли сте, докторе? — изненадано го погледна Веспър.
— Познавам тази сграда доста по-добре от вас, драга.
Поеха по лявото разклонение. Тунелът стана тесен, температурата видимо се покачваше. Скоро се принудиха да се извият ребром.
— Ако проклетата дупка продължава да се стеснява, ще се наложи да се връщаме — изръмжа Кроукър.