— Това решава нещата — реши търговецът и той погледна чиракът, — ти ще яздиш с девойката. Тя се държи добре на конски гръб и до нея вероятността да се катурнеш ще е по-малка. Що се отнася до тебе — търговецът погледна елфа — не знам дали си яздил дракон или бивол, но във всеки случай конят е по-малко животно. Не давай толкова сила, иначе ще те метне.
След тези съвети тримата се отдалечиха от фермата в спокоен тръст.
Конетърговецът поклати глава, докато ги гледаше как се смаляват в хоризонта.
Змиевидното същество обиколи Градът на Оракула, което му отне известно време, но езикът му накрая безпогрешно улови следата, която бяха оставили жертвите. За съжаление във въздуха се усещаше и друга миризма, апетитна наистина, но тревожна.
Коне.
Убиецът на Казадар изсъска. Това преследване се оказваше по-дълго и досадно от очакваното.
Макар тримата да не яздеха бързо, щом се мръкна и спряха да си направят бивак, стонове на болка излязоха от гърлата и на тримата, докато слизаха от конете.
— Казах ти да не стоиш сковано като навита пружина — ядосано каза Тамия на Алтан, който имаше чувството, че някой го е одрал жив. Самата тя обаче също се чувстваше доста насинена; доста време бе минало, откак Регън я бе учил как да се държи на гърба на кон.
Райлин също не бе в много по-добра форма.
— Драконът се язди много по-лесно — изохка той.
Тримата вързаха конете за едно близко дръвче по начина, който им бе показал търговецът на коне, насъбраха няколко клонки и с пъшкане се отпуснаха край огъня, който Алтан запали с магията си.
— Май трябваше да си продължим пеш — измърмори чиракът, който бе премалял от болка.
— И да станем на закуска за някой от ония змиевидни изроди — отвърна Тамия, не мисля.
— С това темпо утре вечерта ще сме навлезли в Гората на Сънищата! — опита се да ги окуражи Райлин, — там елфите и кентаврите ще ни защитят от всяка заплаха.
— Още един ден езда — простена Алтан, — май трябва да рискуваме със змията.
Тримата хапнаха вечерята, която Парт им бе дал, като елфът яде само хляб и сирене. След това Тамия застана първа на пост, макар да бе много уморена и с мъка да остана будна, докато двете момчета заспаха като камъни. По-късно тя събуди Райлин, който малко сънено пое поста си и го изкара целия в състояние на полудрямка. Накрая дойде ред на Алтан, който беше по-кисел от всякога.
— И без това всичко ме боли от тоя кон, така и така не можах да заспя като хората — измърмори той и остана до сутринта, посрещайки изгрева на слънцето със сърдито изражение.
След като слънчевите лъчи събудиха заспалите те с уплах погледнаха кобилите, които безгрижно хрупаха трева и с нови охкания на болка се покатериха върху гърбовете им, потегляйки отново в бавен тръст, усилващ агонията им.
Няколко часа по-късно змийското същество стигна мястото на бивака им и засъска развълнуваното.
Приближаваше към плячката си.
Глава петнадесета
Хладно посрещане
Както бе казал Райлин, на следващата вечер тримата покрайнините на Гората на Сънищата. Алтан чувстваше цялото си тяло разглобено, дори приятното усещане на яздещата пред него Тамия не можеше да прогони болката, която пищеше във всяко негово мускулче. Крадлата не изглеждаше много по-добре и за момент чиракът се присети за нейната по-неприятна страна, проявила се в първите дни на запознанството им. Синът на драконовия ездач също се цупеше от болка от време на време, желанието колкото се може по-скоро до своя народ обаче му даваше някаква сила.
— Време е да спрем — накрая каза той и слезе от коня си. Тамия и Алтан го последваха с една удържани стонове. Младият вълшебник имаше чувството, че е намразил конете почти колкото змиевидните убийци. В момента цялото му тяло го болеше и той имаше чувство, че дори стъпките му на твърда земя напомнят равномерния тръст на кобилата, която яздеха с Тамия; светът наоколо също миришеше на коне. За миг се притесни какво ли ще си помисли Тамия за уханието, носещо се от него, след което се сети, че тя е на същия хал.
— Жертвата си струваше — бодро обяви обаче Райлин, докато връзваше кобилите за едно дърво, макар едно по-рязко движение от негова страна да го накара да изохка — вече сме в Гората.