Получих материали и за тогавашния председател на парламента и бивш министър на вътрешните работи Йордан Соколов. В документи, класифицирани като „строго секретни“, които ми бяха представени в оригинал, пишеше, че през 80-те години той е сътрудничил на комунистическите секретни служби. Псевдонимът му бил „Момата“. От едно саморъчно написано заявление ставаше ясно, че той в действителност е бил вербуван като информатор от тогавашната Държавна сигурност. В декларацията на Соколов от 13 декември 1983 г. пише: „Доброволно изразявам готовност да доставям на Службата за сигурност сведения за онези лица, които представляват опасност за сигурността на страната. Връзките си със Службата за сигурност ще държа в най-строга тайна“. И отдолу неговият подпис. В други документи на Министерството на вътрешните работи може да се прочете, че от 1985 г. той активно е давал сведения например за политика Ахмед Доган: „Доган се бори срещу комунистическата партия. На нея той приписва вината за унищожаването на турското население в България“, цитират Соколов в един рапорт на Министерството на вътрешните работи от 16 януари 1985 г.
Ако допуснем, че тези документи и банкови квитанции са истински, то тогава и без това вече накърнената репутация на управляващата по онова време коалиция ОДС, както и тази на самия Иван Костов, щяха да бъдат напълно съсипани, а победата на Национално движение Симеон II — абсолютно сигурна. Може ли обаче да си представим, че съпругите на министър-председателя и на шефа на службата за сигурност са участвали в такива машинации и са депозирали мръсните пари в германски банки? На моя въпрос, дали има на нейно име сметки в банки в моята страна, Елена Костова категорично отрече: „Нито фондация «Бъдеще за България», нито аз като частно лице някога сме имали сметки в «Дойче банк» или в която и да е друга германска банка. Искали са да компрометират мен и по-специално моя съпруг, министър-председателя“. Но банковите ордери за превод, които бяха от един филиал на „Дойче банк“, изглеждаха абсолютно достоверни, поне такова беше заключението на Криминалната служба на провинция Бавария след първия оглед. Странно беше единствено, че споменатата в извлечението от сметката адвокатска кантора в баварския град Планег, която управляваше сметката, не беше открита. Едва след наистина много обстойна проверка от страна на „Дойче банк“ беше установено, че банковите документи са подправени. „Зад тези фалшификати стоят професионални умения на експерти“, коментира със страхопочитание пред мен един сътрудник на „Дойче банк“. Също така умело бяха фалшифицирани и другите „оригинали“. Политическият ход, планиран с тези материали от отровната кухня на дезинформацията, ми стана ясен в момента, в който получих документите. Преди изборите управляващата коалиция ОДС и министър-председателят Иван Костов трябваше да бъдат изобличени и съсипани. Фалшификаторите са залагали на това, че в разгара на предизборната борба не би могла да се провери достоверността на уличаващите документи. А аз щях да потъна вдън земя, ако бях публикувал материалите, преди да бъдат внимателно проверени. Дали европейските правни норми в бъдеще ще променят нещо по отношение на тези машинации на българските тайни служби и на работещите с тях политици? Не съм много убеден.
Според един доклад на френския сенатор Еймери де Монтескьо шестдесет процента от българската икономика се контролират от мафиотски групировки. И още: „Митническите власти и до днес са гаранти за процъфтяващата търговия с цигари и оръжие. България отново и отново се среща в сензационните заглавия през последните две десетилетия, преди всичко във връзка с международната контрабанда на оръжие“31.
На 17 юни 2001 г. основаното месеци преди това Национално движение на бившия цар Симеон II спечели изборите в България с голямо мнозинство. Симеон Сакскобургготски започна борбата с девиза „Честност по всички въпроси“ и с настояването за морално обновление на страната, заради което го посрещнаха като месия.
„Това е ужасна отговорност и натоварване. И е жертва, която аз ще принеса. Но нашият народ е толкова прекрасен, тук има толкова много възможности. И след като толкова много мои сънародници ми вярват, можем поне да опитаме“, заявява той в едно интервю32.