Победата на изборите на Национално движение Симеон Втори (НДСВ) беше наистина триумфална. Едва пет години по-рано бившият цар Симеон II, който през 1946 г. е изгонен от България от дошлите на власт комунисти, се бе завърнал след 50-годишно изгнание. И когато през 2001 г. основа НДСВ, той оповести: „Сега на хората в България ще им стане по-добре“. И всички му повярваха.
Бившият президент Желю Желев отначало не криеше своята антипатия към новия пророк. „Симеон е дребен търговец, който си въобразява, че може да дойде и да възстанови една компрометирана династия, която носи вината за две национални катастрофи и за смъртта на 11 400 евреи в Македония и Тракия“. Симеон II реагира остро, казвайки, че президентът е едно нищо, както и повечето днешни политици в България. Раздорът беше краткотраен. Няколко месеца по-късно двамата се срещнаха в луксозен парижки хотел. После монархът заяви пред учудените журналисти, че президентът Желев е цяло щастие за българската демокрация. А Желев отвърна на свой ред, че Сакскобургготски е фин, културен и интелигентен събеседник.
Един от съветниците на Симеон II беше бившият външен министър на България Стоян Ганев. „Ганев, който е работил в секретните служби и е зет на генерал от КГБ“, както се твърди в един бюлетин на софийското бюро на фондацията на Християндемократическия съюз „Конрад Аденауер“, „е паякът в мрежата от проруски свръзки около царя. Покрай него се е настанила и националнопатриотичната организация «Защита», която е съставена от о.з. генерали от армията и от тайните служби“33.
Коментарът на Симеон II беше, че това са злостни клевети. Обещанието му, че след осемстотин дни положението на народа значително ще се подобри, остана неизпълнено, макар че икономиката наистина отчете известен ръст, който обаче не бе достатъчен, за да се наваксат пропуснатите възможности. Странно е обаче, че без да се стеснява, Сакскобургготски се остави да бъде развеждан из страната от Илия Павлов, шефа на „Мултигруп“ — перачницата на пари на бившата комунистическа партия, както постоянно твърдят западни разузнавателни служби.
През август 2004 г. Иван Костов упрекна цар Симеон II, че не е удържал обещанието си за нов морал и го обвини, че най-голямата грешка на правителството е, че в страната не функционират нито правосъдието, нито службите за сигурност. По негови данни държавата била разтворила „политически чадър“ над представителите на старите престъпни структури. Костов заяви, че професионалистите от криминалния подземен свят, които действат безнаказано, показните убийства посред бял ден по улиците на страната и фактът, че повечето от петдесетте поръчкови убийства през последните три години са останали неразкрити, били ясни доказателства, че някой закриля престъпниците в България.
От друга страна, известно е, че по време на своето управление Костов също не направи много за борбата с българския подземен свят. Натовареният с това във вътрешното министерство Бойко Борисов все пак репликира, че няколко убийства са били разкрити и че поне имало многобройни арести. Така например българите, убили „бизнесмена“ Константин Димитров, по прякор Самоковеца, били арестувани на 6 декември 2003 г. в Амстердам, Холандия. По време на престоя си там Константин Димитров, ключова фигура на българската контрабанда и търговията с наркотици, е бил под постоянно наблюдение от страна на холандските и на българските специални части. А в родината си живееше несмущаван от никого. Убийците му се оказаха членове на „Ангелите на ада“, които действат в световен мащаб и са смятани за една от най-опасните престъпни организации. Предполага се, че „Ангелите на ада“ в България са влезли в конфликт с Димитров заради неуредени сделки с наркотици. Но успешното залавяне на убийците все пак е заслуга преди всичко на холандската полиция и по-малко на българските следствени служби.
На прага на приемането на България в ЕС. Криминализиране на всекидневието
Историята е учителка, побеляла от неуморна работа, но ужасно бездарна. Представете си само — за няколко хиляди години тя не е успяла да научи учениците си на нищо свястно.
Клаус Янсен от Федералната криминална служба на Германия, който през 2006 г. по поръчение на ЕС състави доклад за състоянието на българската полиция, смята, че българските служби за сигурност са в катастрофално състояние. На разговорите му със служители от полицията и със сътрудници на Министерството на вътрешните работи в помещението винаги присъствал и сътрудник на службите за сигурност. Дори най-обикновени сведения, като например брой на служителите, били отказвани на Янсен от съображения за „сигурността на държавата“. За сметка на това му предоставили безброй сведения за реформи, които са толкова реални, колкото и потьомкинските села, и които, за съжаление, съществуват само на хартия. „Дори ако отсега нататък българите работят по 24 часа върху реформите в полицията, промените няма да настъпят навреме“, заяви Янсен. И имаше предвид „навреме“ за приемането на страната в ЕС.