Той проби дупчица в пакетчето и изпи всичко, без да разлее нито капка.
Двамата с Чез се понамръщихме, а Алиса направо се извърна. Интересно, дали чак толкова й беше противно или и на нея й се пиеше?
— Тръгваме — каза Келнмиир. — През това време вие тук стойте тихо и ни чакайте. Мисля, че няма да се забавим.
— Виждаш ли, най-интересното ще мине без нас — каза Чез, когато вампирите се скриха зад вратата.
— Стига, моля ти се — опитах се да успокоя приятеля си. — И без това няма с какво да им помогнем.
— Ясно е, че няма — мърмореше недоволно Чез. — Но е обидно. Толкова време учихме Занаята, залягахме, а сега да не можем да покажем какво умеем!
— Недей да се косиш — усмихнах се аз. — Представи си какво им е на Майсторите — цял живот се занимават със Занаят, смятат ги, едва ли не, за полубогове и наистина вършат невероятни неща, а сега стоят заточени в собствената си кула и нищо не могат да направят. Да паднеш от смях!
Много добре, че Чез захвана този разговор. Тъкмо малко да се разсея. Или не?… Надявам се, Келнмиир да се погрижи за Алиса…
— Имаш ли доверие на вампира? — неочаквано попита Чез.
— Защо? — учудих се аз. — Има ли причина да не му се доверявам?
Чез повдигна рамене.
— Не знам. Появи се някак си странно в Академията, точно преди нападението…
— Той си беше в Академията, още от самото начало на нашето обучение — напомних му.
— Да, да, обаче… — усъмни се Чез. — Той твърди така. — А Алиса…
— А Алиса прекарваше много време на етажа на Майсторите. Нещо, което буди съмнение. Най-вероятно е душила заради Келнмиир. Въпросът е — какво точно е искала да научи?
Чез е откачил. Подозира всички наред, дори и Алиса.
— Остави тези работи — възразих. — После ще ги попитаме, ще видиш, че всичко ще ни обяснят.
— Разбира се, че ще ни обяснят — промърмори Чез. — Ще видим…
Повече не разговаряхме.
След малко се появиха Алиса и Келнмиир и разговорът отпадна. Бяха заловили трол.
Първа влезе Алиса, след нея се появи каменният трол, а на врата му седеше Келнмиир. Вампирът беше яхнал трола и опираше меча в каменната му шия.
— Посрещайте гости — каза уморено Алиса и седна на пода, до вратата. — Какви глупаци са тези тролове! Наистина. Дори не забелязаха, че един от тях липсва.
— Ние не сме глупаци — обади се тролът. — Ние сме умни, но мислим бавно.
— Така е — съгласи се Келнмиир. — Наложи се да го нащърбя изрядно, докато се усети, че го грози опасност. Те са свикнали обикновените оръжия да не ги ловят…
Едва сега забелязах, че тролът не изглежда добре — целият беше нарязан, а от едната му ръка даже липсваха два пръста. Ако се съди по следите, мечът действаше перфектно.
— Колко време ще ни бъде необходимо, според вас, за да убедим тази каменна глава, че трябва да ни съдейства? — заинтересува се Чез. — И ако смятате отново да се занимавате с членовредителство, моля да ме предупредите, защото не понасям излишно насилие.
— Олеле! — подигравателно възкликна Алиса. — Не понасял насилие… Същински друид.
Съмненията на Чез бяха напразни — тролът се оказа много словоохотлив. Разбрахме, че нашествениците се намират в същия капан, в който и ние. Защо ли? Ами, защото не можеха да излязат извън Академията. Този телепорт, през който троловете са се промъкнали, престанал да работи, когато в него се намъкнали трийсет каменарки. В началото са се надявали, че техният човек (шпионин) ще им помогне. Троловете обрали Музея, хванали, който им попадне по етажите и, кой знае защо, събрали накуп всички и ги затворили в една зала. Тролът не каза в коя зала са хората, защото уж не знаел, но каза какво се канели да направят с тях. Техният Шеф — така те наричали своя човек от Академията — се канел да хипнотизира всички заловени и да ги превърне в послушни кукли. Тъй като не можели да излязат от Академията, а и телепортите започнали един по един да излизат от строя, човекът им предложил да хванат няколко Майстори и да ги използват за проверка на телепортите, както и да ги разпитат.
— Къде са тези Майстори? — веднага попитах аз.
— Един от тях се опита да избяга и ни се наложи да го… — тролът се смути — удушим.
За мен ли ставаше дума?
— А вторият се намира в момента в щаба ни. Там го разпитват…
— Къде се намира щабът ви?
— В съседния коридор — отвърна тролът. — Само недейте да си мислите, че бием по време на разпитите…
— Да, бе… — обади се Алиса и докосна разцепената си устна. — А този, вторият Майстор, дето сте го удушили?
— Това беше неизбежен акт на враждебност. Ние не обичаме насилието — съобщи тролът и неочаквано си призна: — Искаме да си ходим. Уморихме се и сме гладни. Във вашата кула няма и грам месо.