— Добре, че не ядат хора — тихо отбеляза Алиса. Изведнъж тролът се разсмя.
— На вас ви провървя, защото, когато наемаха отряд за нападение, шатерци дойдоха първо при нас — каза той, след като се насмя. — Ние не ядем хора. Но съседното племе не се отказва и от човешко. Ако шатерци бяха наели тролове от комшиите… те нямаше да гладуват като нас.
Дали ми се беше сторило или тролът се натъжи?
— Как изглежда този ваш Шеф? — нетърпеливо попита Чез.
— Като… човек — отвърна тролът. — За нас, вие сте като две капки вода.
— И вие за нас — не пропусна Алиса.
Тя чете мислите ми.
— С какво е облечен? Какъв цвят са дрехите му? — попита Келнмиир.
— Като техните — тролът посочи към Чез и Алиса.
Аха. Значи шпионинът е ученик или някой, който се е облякъл като ученик.
— Много интересно — отбеляза Чез. — Вие как различавате хората? Ами, ако аз съм този ваш Шеф? По цвета на косата ли ни разпознавате?
— По цвета на косата няма как — поклати глава тролът. — Господарят беше винаги с качулка.
— Добре, по какво познавахте, че е той? — повтори въпроса си Чез.
— Първо, той знае специалната парола. И второ — знае нашия език. Според вас, много хора ли знаят езика на троловете?
Троловете имат свой език? Гледай ти…
— Тоест, искаш да кажеш, че ако дойде някой, който е облечен в жълта дреха, знае специалната парола и говори вашия език, този човек е вашият Шеф?
Тролът се замисли.
— Ами-и… да! — отговори.
— Чудесно! — зарадва се Келнмиир. — А паролата знаеш ли?
— Знам я — каза тролът. — Но ще ви я кажа само при едно условие…
— Не разбрах — и Келнмиир опря ножа в шията на трола. — Условия ли ще ни поставяш?
— Добре, де… — поправи се тролът. — Не е условие, а молба.
— Така е по-добре — усмихна се Келнмиир. — Кой разправя, че троловете са глупави?…
Тролът размърда рамене, едва не събори Келнмиир и изгледа Алиса с недобър поглед.
Молбата на трола се оказа много проста. Той искаше да се върне у дома и да вземе със себе си всички тролове, които бяха останали живи. А те бяха всичко на всичко двайсет каменни муцуни. Десетина загинаха, отвличайки върху себе си вниманието на Майсторите, Келнмиир уби един и още няколко бяха убити от братята Викерс. Останалите тролове бяха раздробени от телепортите, които излязоха от строя. Сега останалите живи каменища искаха само да се върнат у дома, но нямаха тази възможност. А и договорът им не позволяваше да изоставят Шефа си. Затова тролът ни обеща своята всестранна помощ, ако не убиваме събратята му, без да има нужда. Освен това, ние му обещахме, че ще направим всичко, каквото трябва, след като тази каша приключи, троловете да се върнат в селото си. Какво ли представляваше това село? Би било много интересно някой ден да отидем да го видим.
Само дето, когато освободим Академията, от нас нищо няма да зависи. Майсторите ще вземат всичко под свой контрол, ще ни благодарят (което не е много сигурно) и ще ни отпратят, за да не им се пречкаме. Тролът няма откъде да знае тези работи. Ние пък няма да му казваме…
— Тоест, ти предаваш своите хора? — уточни Келнмиир.
— Не, спасявам ги — поправи го тролът.
— Добре — съгласи се Чез. — Да разбирам ли, че Келнмиир ще е в ролята на Шефа.
Вампирът кимна.
— Казвам ти го, защото трябва да се преоблечеш — напомни му Чез.
— М-да-а… — Вампирът изгледа трола отвисоко. — Заклеваш ли се, че няма да правиш глупости?
— Обещал съм да ви помогна — спокойно отговори тролът. Келнмиир помисли секунда-две и реши да му се довери.
След като скочи от шията на трола, вампирът даде ножа на Алиса и отиде да се преоблече.
— Внимавай — предупреди Алиса трола, макар че изражението й беше леко неуверено.
Той не реагира по никакъв начин на предупрежденията на Алиса. Изобщо, беше едно удивително спокойно същество. Направо съм поразен!
Когато Келнмиир, облечен с жълта ливрея, и Чез — с черна, се върнаха, се заехме да доуточним плана си.
— Приличам ли на него? — попита Келнмиир трола, като нахлупи качулката си.
— Приличаш — потвърди тролът. — Гласът ти само трябва да бъде по-груб.
— Ис дза те ихма? — произнесе вампирът.
Тролът закима с глава.
— Сега и гласът ти е като неговия, и произношението ти е шатерско. Ще стане.
Двамата забърбориха на тролски език. Бързо и неразбрано. Макар че и бавно да говореха, пак нищо нямаше да разбера.
— Ето какво, момчета — накрая се обърна към нас Келнмиир. — Планът ни е следният: Аз ще бъда прословутият Шеф, а вие — моята хипнотизирана свита. Смело нахълтваме в стаята с троловете и аз заявявам, че вземаме пленника с нас. След което бързо се изнасяме към телепорта и слизаме на първия етаж. Нещо неясно?