— Всичко е ясно — кимна Чез. — А как трябва да изглеждаме ние като хипнотизирана свита?
Келнмиир се замисли.
— Ами, недейте да говорите и гледайте само напред и в една точка. По лицата ви не бива да има и следа от емоция.
— Да се направим на дебили? Това го можем! — зарадва се Чез.
— Не забравяйте, че сте ми обещали никой от моето племе да не пострада — напомни тролът.
— Ако не ни нападнат, нито един каменен косъм няма да падне от главите им! — обеща Келнмиир. — Тръгваме!
Всички напуснахме стаята. Най-отпред вървеше тролът, след него, Келнмиир — Шефът, а след тях пристъпвахме ние тримата. Алиса ми беше върнала универсалната бойна метличка и сега аз вървях, въоръжен със страшното оръжие.
Единствения си пост троловете бяха поставили при телепорта, където се пресичаха двата коридора. Пътя ни препречиха двама от тях.
— Догрон? Къде се мотаеш — мързеливо проточи единият.
— Посрещнах Шефа — отвърна нашият трол. — Дошъл е за пленника.
Двамата стражи учудено изгледаха най-напред нас, после телепортите. Върху каменните им физиономии се появиха следи от мисловна дейност.
— Шефът използва тайния телепорт — веднага поясни нашият трол.
— Ясно! — с облекчение и почти в хор отговориха троловете. — Минавайте!
Троловете са си тъпички, аз да ви кажа. На тези и през ум не им мина да попитат например защо след срещата с Шефа нашият трол изглежда така все едно са го били. Само не ме убеждавайте, че не са забелязали липсата на няколкото пръста и порязаното.
Ние свърнахме по един коридор и продължихме по-нататък. След малко тролът спря пред една врата и почука.
— Ллок дар? — поинтересува се той.
— Дар — отговориха отвътре.
Пръв в стаята влезе тролът, а след него — Келнмиир.
— Вие изчакайте отвън — заповяда той.
Застанахме послушно пред вратата. Не ни беше разрешено да разговаряме, да се оглеждаме — също… конспирацията, преди всичко. Но пък от друга страна, кой ли би могъл да ни види?
Сякаш в отговор на моите мисли, вратата се отвори и оттам излязоха два трола. Съдейки по целите им крайници, нашият трол не беше между тях.
— Погледни ги тези, хипнотизираните — разхили се единият. — Стоят като статуи.
— Сред тях даже има един Майстор — продължи другият. — Нашият Шеф работи перфектно.
— Да — съгласи се първият. — Сега ще хипнотизира и Майстора. Много яко. Може да не ни се наложи да правим каквото и да било повече.
Троловете се разсмяха.
— Ако Шефът отведе този Майстор, кой ще ни проверява телепортите?
— Прав си — отговори другият. — Трябва да поискаме един от останалите.
Това не беше добре. Надявах се Келнмиир да намери повод да не оставя никого. Нали той е Шефът? Няма защо да се оправдава пред тези каменарки. Каквото реши, това ще е! Така че троловете ще трябва да се оправят и без проверка на телепортите. Ех, ако искате да си седите на този етаж и да не ни пречите, мили и любезни каменища…
— Ами ако не остави никого? — неочаквано се разтревожи тролът.
— Тогава и аз не знам — отвърна вторият. — Нека старшият да реши…
— Да, нека старшият да реши — веднага се съгласи първият.
Троловете се помотаха още малко и поеха към телепортите.
— Чухте ли? — просъска Чез. — Ами ако поискат някой от нас да остане?
— Ш-ш-т! — изшътка му Алиса.
— Аз…
— Ш-ш-ш-т!
Чез се нацупи обидено, но си замълча.
Не минаха и няколко минути и вратата се отвори широко. Пръв излезе нашият трол, след него Келнмиир, заедно с Шинс, а след тях се изсипаха още пет трола. Как се бяха побрали всичките?! Спомням си, че стаята не беше чак толкова голяма…
— Скоро всичко ще свърши — каза Келнмиир и потупа по рамото най-едрия (вероятно главния) трол.
— Нали няма да възразите, ако вместо Майстора при нас остане някой от хипнотизираните? — попита тролът и кимна към нас.
Така. Започна се.
— Не може — кратко отвърна Келнмиир. — В момента всеки човек ми е важен.
— Значи, всеки човек ви е важен, но не и всеки трол?! — изрева старшият.
— Не ме разбрахте…
— Разбрах ви прекрасно! Може и да сте ни наели, но това не значи, че ще умираме безсмислено за вас.
Не знам как се чувстваха Алиса и Чез, но на мен ми се искаше да направя нещо, а не да стоя като истукан…
— Почакай, Тиллак — намеси се „нашият“ трол. — Недей да се палиш.
И на секундата отнесе един юмрук по каменната муцуна.
— Не се бъркай! — изрева старшият.
— В момента нямаме нужда от телепорти — продължаваше „нашият“ трол. — За какво са ни проверяващи?