— Не стига, че така нареченият Шеф ни вкара в капан, ами и не иска да ни помогне — гневно каза старшият. — И ти, Догрон, си на негова страна?
— Сега не е най-подходящият момент за спорове — помирително каза Догрон.
— Кога според теб ще е подходящо? — попита старшият. — Подозирам, че няма да доживеем до това „подходящо“ време. Колко от нашите вече паднаха, забрави ли, Догрон? — Старшият се намръщи. — Ти да не си ни предал?!
— Стига, Тиллак — размаха ръце Догрон. — От деца се познаваме…
— Троловете се променят — отбеляза философски старшият и се обърна към Келнмиир. — Кога ще можем да се измъкнем оттук? Обещахте, че тази операция няма да трае повече от няколко часа и ще бъде съвсем безопасна. А вече двайсет от моите тролове загинаха!
— Много скоро всичко ще свърши — каза Келнмиир. — Всичко, което ми трябва сега, е да слезем на първия етаж с този Майстор — и той посочи Шинс. След което ще ви върнем във вашето село.
— Това вече съм го чувал — настояваше на своето тролът. — В началото твърдяхте, че всичко ще свърши, когато задържим Майсторите на този етаж. След това се оказа, че трябва да се прочистят всички етажи. После ни накарахте да влачим сандъци от онзи Музей…
— В лъжа ли ме обвинявате? — тихо попита Келнмиир.
— Да! — отговори тролът. — И на нас ни омръзна да ни използват. Или на момента ни изпращате в нашето село, или ние пускаме още сега всички Майстори!
— Пуснете ги — вдигна рамене Келнмиир. — Ние тръгваме. Имаме си работа…
Той избута Шинс пред себе си и махна с ръка към нас да го последваме.
Успяхме да направим само няколко крачки, преди тролът да дойде на себе си след думите на вампира.
— Спрете ги — разкрещя се старшият и… отнесе един удар по главата от Догрон. — Ти… — изохка Тиллак и бавно се смъкна на пода.
Всичко стана толкова бързо, че останалите тролове не успяха да реагират. А в следващия момент вече тичахме по коридора…
— Нещо не разбирам. Да не би троловете току-що да въстанаха против шатерския си работодател? — попита Чез, тичайки.
— Точно така — отвърна Догрон, който, кой знае защо, също тичаше с нас. — Да си призная, не очаквах такова нещо от сънародниците си.
— Но това е чудесно! — възкликнах аз.
— Чудесно е — избуча Келнмиир. — Но не точно сега, когато смятат, че Шефът съм аз.
— Ако искаш, да спрем и да им обясним… — започна Чез.
— Не ме разсмивай — подигравателно изрече Алиса. — Да не си мислиш, че ще ни повярват? А и да ни повярват, кой знае какво може да хрумне в каменните им тикви!
Апропо, за каменните тикви… Защо тролът хукна с нас, а не остана там?
Дотърчахме до телепортите с такава скорост, че стражата не успя дори да заподозре, че се случва нещо извънредно. А когато иззад ъгъла изскочиха троловете, които ни преследваха, Догрон тресна единия в стената, а с другия се оправи Келнмиир.
Догрон погледна въпросително към мен.
— Можеш ли да кажеш кой телепорт е безопасен?
— Не — честно отговорих аз и посочих с пръст Шинс. — Този може да каже.
— Аз… не… — Шинс дишаше тежко и не можеше да говори. — мога… да определя… от пръв поглед…
— Зак, — неочаквано се обади Алиса. — ти забрави ли какво държиш в ръката си?
— А?
Ах, да! През цялото време бях тичал с моята универсална бойна метла в ръка…
— Не се приближавайте! — викнах аз на приближаващите се тролове.
Ей сега… Все са ме послушали…
— Предупредих ви — вдигнах рамене и замахнах с метлата. И петимата бяха изметени за секунда! Келнмиир и Догрон поеха другите двама. Първият трол рухна под ударите на сънародника си, а вторият беше порязан от Келнмиир. Троловете, разбира се, не бяха напълно изведени от строя и затова Догрон и вампирът се готвеха за нова атака.
— Предлагам ти, час по-скоро да разбереш, с кой от телепортите можем да отстъпим — предложи Келнмиир на Майстора.
— Да, да, да… — бързо-бързо закима Шинс и заби поглед в най-близкия телепорт.
— Интересно — каза Чез на Алиса. — Защо ли се чувствам напълно безполезен?
— Защото е така — отговори му Алиса. — И по-добре си трай.
— Трая си — каза Чез.
— Ето този телепорт работи — обяви след няколко минути Шинс. — Но няма да може да ни измъкне всичките. Максимум трима.
— Провери останалите! — разпореди се Келнмиир. Иззад ъгъла надникна един трол. Тръснах заплашително метлата, но той не се уплаши.
— Шефе — викна тролът, който, ако не ме лъже паметта, се казваше Тиллак. — Ние май се разгорещихме малко повече!
— Разхладете се, тогава. Екстра ще ви дойде — отговори му Чез. — Не се пъхайте тук!
Този няма работа тук! Къде се навира?!