— Можем да се разберем! — предложи тролът.
— Върви на…
Чез не можа да довърши, защото беше уцелен от точния ритник на Алиса.
— Догрон! Кога успя да ни предадеш?! — попита зад ъгъла Тиллак.
— За кои „нас“ питаш?! — отговори Догрон. — За племето ли? Ние доброволно тръгнахме срещу племето си, когато се захванахме с тази работа!
Значи троловете си имат и племе? Само преди един ден дори не подозирах, че съществуват тролове.
— Ти предаде семейството си — отвърна Тиллак. — Заради Шефа загинаха двайсет души от нашите. И след всичко това ти му помагаш?!
Догрон разпери виновни ръце.
— Как да му обясня така, че да ме разбере?… — тихо попита той.
Това беше риторичен въпрос. Мисля, че никой от нас не знаеше отговора.
— Този става — най-накрая изрече Шинс. — Той ще ни пренесе, заедно с трола. Всъщност, за какво ни е този трол?
— Думи нямам — въздъхна Келнмиир. — Тези Майстори са големи хуманисти!…
Наистина, не може така!
— Догрон ни помогна и не можем да го изоставим — заяви Алиса.
— Просто размишлявах на глас — каза Шинс и влезе в телепорта.
След него влязоха Чез и Алиса.
— Ти влез преди мен — каза тролът. — Колкото за теб, енергия ще има.
Гледай ти колко е благороден!
Бързо прекрачих в телепорта.
Когато слязох от платформата на другия етаж, на нея се появи тролът. Когато слезе от телепорта, Догрон удари платформата с юмрук.
— За всеки случай — каза той.
— Намираме се на четиринайсетия етаж. Превъзходно! — бодро каза Келнмиир и погледна към Шинс. — Провери телепорта за първия етаж.
Направо да не повярваш, Шинс не възрази! Все пак, Келнмиир беше по-възрастен от него с трийсет века.
— И така, дами и господа — произнесе Келнмиир. — Ако всичко е наред, ще се спуснем до първия етаж, ще заведем Майстора на нужното място… впрочем, що за място е това?
Вампирът изгледа въпросително Шинс.
— Трябва да излезем от кулата и да се приближим плътно до консервационното поле — поясни Шинс. — Останалото ще сторя сам.
— Виждате ли колко е просто? — зарадва се вампирът.
— Няма нищо по-просто — съгласи се Чез. — Чудесно приключение!
— Всичко е наред — съобщи Шинс. — Телепортът за първия етаж има дори повече енергия, отколкото останалите. Такава е практиката.
— Тогава, да потегляме — обобщи Келнмиир. — Мисля, че не би трябвало да имаме проблеми.
През телепорта минахме в същия ред. Последен от него излезе Догрон.
— А сега, марш на скок до изхода! — изкомандва Келнмиир.
Обаче не се получи точно така. Буквално след следващия завой се натъкнахме на жива преграда.
Действие 9
Ако трябва да съм честен, в началото дори не разбрахме, че това е преграда. По средата на коридора стояха петима души с жълти ливреи.
— Хей, момчета! — зарадвано извика Чез. — Какво правите тук?!
Келнмиир, който тичаше най-отпред, спря и с жест ни показа също да спрем.
— Стига, моля ти се! — възропта Чез и пристъпи към учениците. — Познавам тези хора. Момчета, само да знаете какво се случва тук…
Той се приближи към единия от тях и сложи ръка на рамото му. В следващия момент, моят приятел, с до немай къде изумена физиономия се завъртя от удара.
— Хей, какво правиш?!
— Глупак! — кратичко резюмира Алиса. — Нали ти казаха, че този митичен Шеф е хипнотизирал всички, които е успял да излови по коридорите на Академията.
— А-а-а… — проточи Чез, отстъпвайки назад. Вдигнах плахо метличката.
— Да разчистя пътя? — предложи Догрон.
— Я, колко си бил лют — отбеляза Келнмиир. — Аз ще се оправя с тях.
Той се приближи до хипнотизираните ученици.
— Бъди по-внимателен — помолих го аз. Все пак, това бяха само ученици.
— Самата нежност съм — сериозно отвърна вампирът.
С едно неуловимо движение, вампирът леко докосна всеки поотделно и те се свлякоха на пода, без да успеят да реагират.
Побягнахме напред по коридора. Не след дълго пред нас се появи огромна дървена порта.
— Ето че приключението свърши — въздъхна Чез, когато стигнахме до заключената врата. — Сега ще избием вратата, после Майстор Шинссимус ще унищожи полето и… край?
— Би било много добре, ако всичко свърши така — замислено каза Келнмиир. — Нищо ли не чувате?
Заслушахме се. Тишина.
— Нищо — признах си аз. — А трябва ли да чуваме нещо?
— Не — отговори Келнмиир. — Засега, не. Но след няколко минути… не само, че ще чуете, но и ще видите. — Той се обърна към Шинс. — Как се отварят тези порти?
— В момента — никак — отвърна Шинс. — Те не бяха автономни.
— Ще ги трошим ли? — попита Догрон.