— Сега какво? — попита Чез.
— Трябва ли ви помощ? — заедно с него каза Догрон.
Шинс ги отпрати с ръка и направи недоволна физиономия.
— Не ми пречете!
Погледах още известно време как Шинс докосва полето на разни места. Може би търсеше определена точка.
В крайна сметка, Майсторът помоли Чез и Алиса да му помогнат. След няколко сбити обяснения тримата започнаха да опипват полето. Майсторът не покани нито мен, нито трола, затова ни оставаше само да се мотаем насам-натам съвсем безцелно.
Не знам защо, но нямах желание да им помагам. Щом не ме канят — не се натискам. С далеч по-голямо удоволствие се заех да наблюдавам как Келнмиир се справя с голема.
С Догрон се оказахме в положението на безделници. Тролът съвсем посърна и гледаше към Келнмиир с такава мъка… Хвърлях от време на време по един поглед към вратата. Затова пръв забелязах, че в дупката се движат някакви странни сенки…
— Може да греша, но ми се струва, че имаме гости — прошепнах тихо на трола.
— Къде са? — учуди се Догрон.
— Ето там, в дупката на вратата нещо шава…
— Имаме си гости — извисих глас така, че да ме чуят всички.
Келнмиир не реагира изобщо на думите ми и продължи да прави голема на парчета — вече беше успял да откъсне едната му лапа и сега май се целеше в главата му. Реагираха Чез и Алиса.
— Сигурен ли си? — попита тя и дойде до мен.
— Уверен съм — отвърнах аз, макар че не можех да бъда уверен в нищо. — И преди малко бях забелязал някакво движение в коридора, но сега нещо се мерна в дупката.
— Защо си мълча? — учуди се Чез.
— Не съм си мълчал — разсърдих се и измерих Алиса с много изразителен поглед. Тя веднага се досети, за какво става дума и се изчерви.
— Мислите, че троловете са ни догонили? — попита Чез.
Сякаш в отговор на въпроса му, от дупката, преди да успея да кажа и дума, излезе трол. Излезе и отиде встрани. След него излезе още един…
— Всичко, двайсет и един трола — обобщи Чез, когато и последното каменище се появи на площада. — Те ще ни направят на пух и прах! Дори няма място за отстъпление.
— Не забравяй метлата ми — припомних му аз. — А и Келнмиир приключва с голема.
Действително, Келнмиир вече беше успял да откъсне главата на голема и сега беше ред на втората му ръка. Едва след като я загубеше, той ставаше напълно безопасен.
Погледнах към Шинс. Той продължаваше да се пипка край полето. Слабото място, за което говореше, се оказа добре скрито и от него.
— Давай, давай! — Чез ме избута напред. — Махни с метлата, нека разберат кой тук командва парада!
Точно това имах намерение да сторя. Само чаках троловете първи да направят крачка. Сега всяко забавяне ни е от полза, а тези каменища май чакат нещо. Или някого. При всички случаи, няма никакъв смисъл да ги провокираме.
Най-сетне видяхме, кого чакаха троловете. От отвора излезе човек с жълта ливрея…
— Невил! — смая се Чез. — Ама той… Не може да бъде! След Невил излезе Стил, след Стил — Наив, след това излезе някакъв непознат ученик, после Кейтен…
— Изглежда наистина Шефът е хипнотизирал всички, които е срещнал по пътя си — прошепна Алиса. — Сега какво ще правим?
— Не се вълнувай — шептях и аз. — Шинс всеки миг ще открие специалното място.
През това време, към троловете се присъединиха още десет човека…
— Край с нас! — изохка Чез. — Зак, Алиса! Гордея се, че учих с вас! Догрон, ти си най-достойният трол, който съм срещал в живота си…
Стиснах по-яко метлата в ръцете си.
— Стига, Чез! — опитах се да успокоя приятеля си. — Виж че Келнмиир вече се оправи с голема. А с вампир и трол имаме всички шансове…
— Да ни разкъсат на втората минута вместо на първата — горчиво довърши Чез. — Голяма радост, няма що!
— Пак истерии — въздъхна Алиса. — Погледни, те не помръдват от местата си. Какво си се затръшкал?
Не биваше да казва това.
Троловете и хората тръгнаха към нас, без да бързат. Деляха ни някакви си трийсет метра и не можех да чакам дълго. Когато минаха половината разстояние, което ни делеше, с всичка сила замахнах с метлата и ги разхвърлях на всички посоки.
— Пада им се! — викаше Алиса.
— Подпали ги! — дереше се Чез.
С ъгъла на окото си видях, че няколко трола бяха запратени до краката на Келнмиир и той вече ги довършваше с ножа.
Можеше да се каже, че троловете са с два по-малко.
— Давай, давай! Изяж ги, мамичката им драконовска! — екзалтирано ревеше Чез.